Тарик ибн Зияд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тарик ибн Зияд, худ. Теодор Хоземан

Тарик ибн Зияд (на арабски طارق بن زياد‎; на английски Tariq ibn Ziyad) (670? - 719 или 720) е арабски пълководец от берберски произход, чието име се свързва с мюсюлманското завладяване на Пиренейския полуостров в 711-714 г. С неговото дело започва и Реконкистата.

Личността на Тарик[редактиране | редактиране на кода]

За личността на Тарик учените не знаят почти нищо поради липсата на достоверни исторически извори. До 711 г. той е неизвестен местен аристократ, но явно популярен сред войниците, защото назначаването му от Муса ибн Нусаир за управител на пристанищния марокански град Танжер е посрещнато с ентусиазъм. Няма информация нито за мястото и годината, в която се е родил, нито за семейството му. Не е съвсем сигурно също, че е с берберски произход.[1] Името му (Тарик) означава "утринна звезда", докато втората част (Зияд) се превежда като "Завоевател". Остава отворен въпросът дали това име идва като бащино или му е дадено заради успехите в завоюването на Испания.

Походът на Тарик ибн Зияд (в синьо)

Завоюване на Испания[редактиране | редактиране на кода]

Муса ибн Нусаир е арабският генерал, който покорява Мароко и достига до Гибралтарския проток.[2] Той действа от името на халиф Ал Уалид І от Омаядската династия. По това време в Испания се намира Вестготското кралство, но то се раздира от гражданска война. Синовете на крал Витица, свален и убит наскоро, се обръщат към мюсюлманите за подкрепа срещу новия крал Родерих. Тарик с готовност се съгласява, но с ясното намерение да завоюва полуострова за своите господари. Мнозина историци считат това за съвсем естествен стремеж, защото испанските брегове се виждат дори с просто око от Танжер.[3] През май 711 г. той се прехвърля през протока с 6000-7000 войници (бербери, сирийци, йеменци и др.) и се установява на гибралтарската скала - "... на върха на планина, наречена после на неговото име", както пише хронистът Ал Макари.[4] Впоследствие тя е наречена Джабал Тарик (планината на Тарик) - име, което с времето преминава в Гибралтар.

Оттам Тарик разширява властта си в южна Испания и през юли разгромява армията на крал Родерих в първата битка при река Гуадалете. Самият крал загива, а със силата на вестготската армия е свършено. Писателят от ІХ в. Абд ел-Хакем в произведението "История на завоюването на Испания" описва битката така:

"Когато Тарик слезе на сушата, войници от Кордоба дойдоха да го пресрещнат... Като видяха малкия брой на войниците му, те го нападнаха... Битката с Тарик беше жестока. [Испанските войници] бяха заобиколени... Когато крал Родерих чу за това, той дойде да им помогне... [Мюсюлманските и християнските войници] се биха сурово, но Бог, Могъщият и Великият, уби Родерих и хората му."[5]

Битката при река Гуадалете

Смъртта на крал Родерих сломява вестготската съпротива. Пренебрегвайки заповедите на Муса ибн Нусаир да изчака със следващите походи, Тарик бързо завзема Кордоба, Малага и дори столицата Толедо. Към този момент той още се представя като защитник на рода на Витица и именно синовете на сваления крал отварят портите на Толедо.[6] Нашествениците получават енергична помощ и от евреите, които вестготите дотогава дискриминират. На следната година Муса ибн Нусаир прехвърля в Испания нови 18 000 души. Първоначалното му намерение да накаже Тарик за неподчинението отстъпва пред разума и двамата продължават завоеванията - Севиля, а след това дори Сарагоса и Навара в северната част на страната. Тарик обаче не успява да се прехвърли през Пиренеите и да развие действията си в Галия.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Между Тарик и Муса възникват противоречия за управлението на покорената страна. Привържениците на Витица все още се надяват, че мюсюлманите ще се оттеглят и ще ги оставят да управляват Испания като техни васали. Към 714 г. тази илюзия се изпарява. В същото време Омаядският халиф изразява подозрения, че Муса и Тарик планират да откъснат Испания от властта му. През същата 714 г. той извиква двамата в столицата си Дамаск, където те прекарват остатъка от живота си. С това сведенията за Тарик ибн Зияд приключват. Предполага се, че е починал пет-шест години по-късно.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Henry Coppée, History of the Conquest of Spain by the Arab-Moors, Boston 1881, p. 233
  2. Encyclopaedia Britannica: Ṭāriq ibn Ziyād
  3. Hugh Kennedy, The Great Arab Conquests. How the Spread of Islam Changed the World We Live in, Philadelphia 2007, p. 309
  4. Coppée, History of the Conquest of Spain..., p. 236
  5. Цитирано по James A. Corrick, The Early Middle Ages, San Diego 1995, p. 93
  6. Stanley Payne, A History of Spain and Portugal, vol. I, Univ. of Wisconsin 1973, p. 15