Ектопрокти

	Ектопрокти
	Класификация
клон:	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:	Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:	Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):	Спиралови (Spiralia)
тип:	Ектопрокти (Bryozoa)
	Научно наименование
	Bryozoa Ehrenberg, 1831
	Ектопрокти в Общомедия
	[ редактиране ]

Ектопрокти или бриозои (Ectoprocta или Bryozoa, на гръцки: bryo – „мъх“ и zoon – „животно“) са билатерални, несеметрични водни безгръбначни животни.^[1]^[2]^[3] Срещат се и с алтернативното име Мъхообразни. Те биват както единични, така и колониално живеещи екземпляри. Колониалните видове са малки (обикновено до 1 mm) индивиди, наречени зоиди. Наподобяват на корали или хидри.

Морфология

Ектопроктите имат преден край наречен полипид. Притежават лофофора, която се прибира в долния край на тялото. Долният край на тялото е обвит с кутикула и се нарича зоециум. Целомът при сладководните мъхообразни е триделен, а при морските е двуделен.

Устата е разположена между пипалата. Следва глътка, хранопровод, стомах, черво и анус. Нямат дихателна, отделителна и кръвоносна система. Дишат с цялото тяло, а целомната течност изпълнява ролята на кръвта. Отделянето става с помощта на специални клетки наречени фагоцити. Нервната система е представена от нервен ганглий, разположен между устата и ануса.

Мъхообразните са хермафродити. Половите жлези се развиват в перитонеума. Ларвата е от трихофорен тип. Колониите се формират посредством пъпкуване. Пъпките при сладководните ектопрокти се наричат статобласти.

В колониите се наблюдава морфологична и функционална диференциация. Това явление се нарича полиморфизъм. Едни от пъпките се наричат оеции и притежават размножителна функция. Другите се наричат авикуларии. Те наподобяват по форма на птича глава с мощен клюн и служат за улавяне или прогонване на животни навлизащи в колонията. Зоидите са обвити с хитин или варовик.

Произход и систематика

Познати са около 4000 съвременни вида мъхообразни. В минали геологични времена са живели много повече видове. Те се появяват още през ордовик.^[2] Произходът им все още е неясен.

Екология

Ектопроктите са предимно морски представители, срещат се и сладководни. Населяват плитки места на водните басейни. Повечето са неподвижни, но има и малко видове, които се придвижват във водата. Живеят в желатинови тръбици върху черупки на мекотели или останки от кафяви водорасли. Образуват килими във водните басейни. Поради това често се наричат и морски плевели. Срещат се и в България. По наличието на редица фосилни видове мъхообразни се съди за наличието на нефт и други полезни изкопаеми.

Литература

А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.70 – 71

Източници

↑ Цанков, Васил. Тип Bryozoa - Мъхови животни // Палеонтология. Наука и изкуство, 1969. с. 258 – 262.
1 2 Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета. Тип Bryozoa Ehrenberg, 1831. Бриозои // Палеонтоложки определител, безгръбначни. Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 217 – 219.
↑ Михайлова, Парашкева; Ташев, Димитър; Гатева, Шела. Тип Bryozoa (Бриозои) // Зоология Първа част Безгръбначни животни. София, Наука и изкуство, 1976. с. 878 – 887.

[1] Цанков, Васил. Тип Bryozoa - Мъхови животни // Палеонтология. Наука и изкуство, 1969. с. 258 – 262.

[PO-2] 1 2 Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета. Тип Bryozoa Ehrenberg, 1831. Бриозои // Палеонтоложки определител, безгръбначни. Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 217 – 219.

[3] Михайлова, Парашкева; Ташев, Димитър; Гатева, Шела. Тип Bryozoa (Бриозои) // Зоология Първа част Безгръбначни животни. София, Наука и изкуство, 1976. с. 878 – 887.

[1]

[2]

[3]