Иглокожи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иглокожи
Reef2589.jpg
Ophionereis reticulata (Echinodermata)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Echinodermata Иглокожи
Научно наименование
Уикивидове Echinodermata
Klein, 1734
Класове
Обхват на вкаменелости
камбрий – настояще
Иглокожи в Общомедия

Иглокожите (Echinodermata), известни още като Бодлокожи, са тип безгръбначни трипластни организми от царството на животните. Характерни за тях са вътрешният варовит мезодермален скелет и петлъчевата радиална симетрия на тялото. Ларвите обаче имат двустранна симетрия. Всички видове са морски дънни обитатели. От всички типовете, които нямат сухоземни или сладководни представители, Иглокожи е най-голям. Известни са вкаменелости от камбрийския период.[1] Днес типът Иглокожи включва около 7 000 вида, като други 13 000 вида са изчезнали.

Иглокожите, както тип Хордови, спадат към групата на Вторичноустните (Deuterostomia). По тази причина те са смятани за най-близкия на Хордови тип. Според други обаче клас Enteropneusta от тип Hemichordata е по-близкородствен на Иглокожи. Някои таксономисти поставят Иглокожи в тип Хордови поради спора около Homalozoa.

Много Иглокожи имат невероятни регенеративни способности. Морските звезди могат да се нарежат на парчета и след няколко месеца от тях да израснат нови и напълно самостоятелни Морски звезди. Това може да стане дори от едно отрязано рамо при благоприятни условия, стига към него да има и съизмерим с рамото централен диск, както и нервна тъкан. Могат да откъснат свой крайник при самозащита (т.нар. автотомия).

Обикновено е налице полов диморфизъм. Размножаването става по полов, но понякога и по безполов начин.

Иглокожите имат опростена нервна система. Тя се състои от видоизменена нервна верига; нервни пръстени с лъчеобразни нерви около устата, които се простират до рамената, като разклоненията на тези нерви координират движението на животното. Имат мозък, макар той да е много малък. Развита е водносъдеста (амбулакрална) система, която има двигателна, отделителна, дихателна и храносмилателна функция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цанков, Васил (1982), "Горна креда, Cephalopoda (Nautiloidea и Ammonoidea) и Echinodermata (Echinoidea)", in Цанков, Васил, „Фосилите на България“, , София: Българска академия на науките