Паки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Cuniculidae)
Паки
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Пакови (Cuniculidae)
род:Паки (Cuniculus)
Научно наименование
Miller & Gidley, 1918
Brisson, 1762
Синоними
Паки в Общомедия
[ редактиране ]

Паките (Cuniculus) са род едри неотропични бозайници от монотипното семейство Пакови (Cuniculidae), разред Гризачи. Представени са от 3 вида.

На свобода достигат до 13-годишна възраст.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Обитават ареал, обхващащ територии от южната част на Мексико до северната част на Аржентина.

Пака обитават местности, където винаги има в близост водоизточник, но въобще се срещат се в разнообразни местообитания, като тропични влажни гори, широколистни умерени гори, блатисти местности обрасли с мангрова растителност. както и в крайградски паркове, а Cuniculus taczanowskii е високопланински вид, който обитава и открити планински местности на надморска височина до 3000 метра.[1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тежат около 6 – 14 kg, което ги нарежда сред най-едрите съвременни гризачи. Опашката на паката е дълга 13 – 23 cm.

По форма на главата пака наподобяват морски свинчета, а с конусообразно си тяло (с дължина 50 – 77 cm) - копитните мишевидни елени.

Задните им крайници са големи, а предните са малки. Отстрани имат по 4 – 7 хоризонтални надлъжни линии и петна и ивици по хълбоците. Имат 4 пръста на предните си крака и 5 - на задните (от които 2 са къси и едва докосват земята). Ноктите са здрави и приличат на малки копита.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено са активни сутрин и следобед. Най-често се движат по вече утъпкани пътеки и създават нови, когато старите са нарушени. Живеят в дупки на дълбочина до 3 метра, които обикновено имат по 2 входа и винаги са над нивото на сезонно заливаните зони. Същевременно тези животни са добри плувци. Гмуркат се, когато застрашени и могат да останат под вода до 15 минути.

Естествени врагове на паките са различни местни хищници, като каймани, маргай, пума, ягуар, оцелот, ягуарунди, храстово куче, боа.

Представителите на рода имат резонансни камери в бузите благодарение, на които издават висок звук. Урината също служи за да маркират своята територия.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

В дивата природа паките консумират предимно растителна маса от подлеса и паднали плодове от дърветата, но също и пъпки, цветя, гъби и насекоми.

За разлика от агути имат физиологичната приспособеност да съхраняват енергия под формата на подкожни мазнини, което ги прави независими по отношение на сезонната липса на семена. Едновременно с това, те играят жизненоважна роля за горите като разпръскват семена с изпражненията си.

Обикновено при храненето си използват и предните си лапички.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Полова зрялост при паките настъпва след 6 – 12 месеца, при тегло от 6,5 – 7,5 килограма. Липсва полов диморфизъм.

Бременността трае между 114 и 119 дни и обикновено раждат по 1 малко. Отбиването (спирането на кърменето) започва след 6-ата седмица, но малките следват своята майка в продължение на 1 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grzimek, Bernhard. Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Vol 16, Mammals V. 2nd. Farmington Hills, MI, Gale Group, 2003. ISBN 0-7876-5362-4.