Направо към съдържанието

Туко-туко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ctenomyidae)
Туко-туко
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Тукотукови (Ctenomyidae)
род:Туко-туко (Ctenomys)
Научно наименование
Lesson, 1842
Blainville, 1826
Туко-туко в Общомедия
[ редактиране ]

Туко-туко (Ctenomys) са род дребни неотропични бозайници от разред Гризачи, единствени в семейство тукотукови (Ctenomyidae). Родът включва около 60 вида разпространени само в Южна Америка и заемащи екологична ниша сходна с тази при гризачите от семейство Гоферови в Северна Америка. Спорна е и класификацията на семейството и близкородствените взаимоотношения с други семейства. Смята се, че видовете са родствени с дегу и останалите представители на семейство лъжливи плъхове.

Представителите на семейството са дребни с тегло до 700 g. Дължината на тялото е 17 – 25 cm, на опашката 6 – 8 cm. Морфологичните особености на представителите показват висока степен на приспособимост към подземен начин на живот. Туко-туко са представители със здраво телосложение, голяма глава с къса и здрава шия. Муцунката е сплескана, очите са сравнително дребни и разположени високо на главата. Ушните раковини са силно редуцирани. Крайниците са къси, мускулести като предните са по-къси от задните. Снабдени са с по пет пръста със силни нокти, особено тези на предните лапи. Опашката е къса и покрита с къси и редки косми. Космената покривка е с различен цвят и дължина. Варира от тъмно до светлокафява, тъмносиво-жълтеникава или тъмножълта. Женските са с три двойки млечни зърна. Зъбите са 20 на брой със здрави и големи резци. Като цяло туко-туко наподобяват на северноамериканските гофери с тази разлика, че отсъстват торбички в бузите.

Туко-туко обитават умерените и субтропическите части на Южна Америка – от южната част на Перу и Мато Гросо (Бразилия) на юг до Огнена земя. В планините достига надморска височина до 5000 m, като предпочита високопланински и недокоснати от човешка ръка райони. Води подземен начин на живот като строи сложни системи от подземни ходове снабдени с места за съхранение на храната, места за почивка и раждане. Поради тази причина за предпочитане са места с рохкава и песъчлива почва.

Активни са вечер и рано сутрин. Живеят в колонии като на участък от 1 km2 живеят до 200 индивида. Обикновено дупката под земята се заема от двойка с малки. Името на рода идва от характерните силни предупредителни звуци, които издават и наподобяващи на „туку-туку-туко“ или „тлок-ток-тлок“. Хранят се с подземните и сочни части на растенията и стъбла, които могат за вкарат в дупките под земята. Туко-туко нанасят и щети в плантациите като повреждат корените на културните растения.

Раждат по един път годишно от 1 до 5 малки. Бременността продължава 103 – 107 дни. Новородените са добре развити и за няколко дни преминават от кърмене към растителна храна. На около година достигат полова зрялост. Продължителността на живота им е около 3 години.