Лупина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Lupinus
Lupinus field, St. John's, Newfoundland.jpg
Класификация
царство: Растения
(без ранг): Покритосеменни
(без ранг): Еудикоти
(без ранг): Розиди
разред: Бобоцветни
семейство: Бобови
подсемейство: Faboideae
триб: Genisteae[1]
род: ''Lupinus''
Научно наименование
Уикивидове Lupinus
Linnaeus, 1753[2][3]
Lupinus в Общомедия

Лупина (Lupinus) са род покритосеменни растения от семейство Бобови. Родът включва над 200 вида, като най-голяма разнообразие се наблюдава в Северна и в Южна Америка.[4] Среща се и в Северна Африка и по Средиземноморието.[4][5] Отглеждат се в много държави както за храна, така и като декоративни растения.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видовете като цяло са тревисти многогодишни растения с височина от 0,3 до 1,5 метра, но съществуват и такива, които са едногодишни растения или са храсти с височина до 3 метра. Изключение е Lupinus jaimehintoniana, което е дърво, растящо в Оахака, Мексико, и достигащо височина до 8 метра.[6] Растенията от рода Лупина имат меки зелени или сиво-зелени листа, които могат да имат сребристи гъсто разположени власинки. Листата обикновено имат от 5 до 28 разклонения. Цветовете се появяват в гъсти или отворени венци на изправен шип, като всеки цвят е с дължина 1-2 cm. Граховидните цветя имат връх, две странични крила и две ниски венчелистчета. Плодовете са бобчета, съдържащи няколко семена с тегло средно 24,8 mg.

Кулинарна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Бобчетата на лупината се използват още от римляните, които садят растенията из Римската империя. Семената на различни видове лупиина се използват за храна над 3000 години по Средиземноморието[7] и около 6000 години в Андите.[8] Лупината се използва и от индианските племена в Северна Америка, като например Явапай. Видът Lupinus mutabilis е широко разпространена храна в империята на инките. Хората са накисвали семената в течаща вода с цел да се премахнат повечето от горчивите алкалоиди, а след това са ги пекли[9] или са ги сварявали и изсушавали.[10] Испанското владичество довежда до промяна в хранителните навици на коренното население и едва наскоро се възобновява интереса за употребата на лупина като храна.[11][12]

Лупината може да направи храната както сладка, така и пикантна и да овкусява традиционно ферментирали храни, печива и сосове. Ястията с лупина най-често се срещат в Европа, особено в Португалия, Испания, Гърция и Италия. Срещат се и в Бразилия и Египет. В Египет е популярна улична закуска, докато в Португалия и Испания се консумира с бира. В Ливан, Йордания, Сирия, Палестина и Израел лупината се сервира като част от аперитива.

Токсичност и алергичност[редактиране | редактиране на кода]

Някои видове лупина съдържат определени вторични съставки, включително изофлавони и токсични алкалоиди като лупинин и спартеин. Когато бъдат засечени рано, те могат да бъдат премахнати чрез определени процес, въпреки че лупината, съдържаща такива елементи обикновено не се използва за храна.

Риск от алергия към лупина съществува при пациентите с алергия към фъстъци.[13] Повечето от докладваните алергични реакции към лупина включват хора с алергия към фъстъци.[14]

Градинарство[редактиране | редактиране на кода]

Lupinus polyphyllus и Lupinus arboreus са популярни декоративни растения за градини и са източник на многобройни хибриди и сортове с широк набор от цветове. Като зеленчук, лупината е добра придружаваща култура в градината, увеличавайки азота в почвата за другите растения.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Някои видове, като например Lupinus arboreus, се считат за плевели, когато започнат да се появяват отвъд естествените си местообитания. Във Финладния лупината расте сред дивата природа, след като целенасочено е била внесена и засадена покрай основните пътни артерии. Подобен проблем съществува и в Нова Зеландия. Все пак, лупината представлява важна храна за ларвите на много пеперуди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reconstructing the deep-branching relationships of the papilionoid legumes. // South African Journal of Botany 79. 2013. DOI:10.1016/j.sajb.2013.05.001. с. 58–75.
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 721, BHL Page ID: 358742, функция на източника: първо описание (на таксон)
  3. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 322, BHL Page ID: 651330
  4. а б Drummond, C. S., et al. (2012). Multiple continental radiations and correlates of diversification in Lupinus (Leguminosae): Testing for key innovation with incomplete taxon sampling. Systematic Biology 61(3) 443-60.
  5. Aïnouche, A. K. and R. J. Bayer. (1999). Phylogenetic relationships in Lupinus (Fabaceae: Papilionoideae) based on internal transcribed spacer sequences (ITS) of nuclear ribosomal DNA. American Journal of Botany 86(4), 590-607.
  6. Villa-Ruano, N., et al. (2012). Alkaloid profile, antibacterial and allelopathic activities of Lupinus jaimehintoniana BL Turner (Fabaceae). Archives of Biological Sciences 64(3), 1065-71.
  7. Gladstone, J. S., Atkins, C. A. and Hamblin J (ed). Lupins as Crop Plants: Biology, Production and Utilization. 1998.
  8. Uauy et al., 1995
  9. (Hill, 1977; Aguilera and Truer, 1978)
  10. Uauy et al., 1995.
  11. (Hill, 1977).
  12. Gladstone, J.S., Atkins C.A. and Hamblin J (ed) (1998). Lupins as Crop Plants: Biology, Production and Utilization с. 353.
  13. The Journal of Allergy and Clinical Immunology 104(4 Pt. 1), 883-88.
  14. Opinion of the scientific panel on dietetic products, nutrition and allergies on a request from the Commission related to the evaluation of lupin for labelling purposes. The European Food Safety Authority Journal 302 1-11. 2005.