Контактна леща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Контактни лещи)
Контактна леща.
Поставяне на контактна леща.

Контактните лещи са оптични лещи, поставяни директно в окото за корекция на зрителните смущения, предизвикани от отклонения като (далекогледство, късогледство, пресбиопия, астигматизъм, в т.ч. кератоконус). Контактните лещи се ползват и с козметични цели – за подчертаване или промяна на цвета на очите (цветни контактни лещи), за защита на очите от лъчения, за улесняване на зарастването на роговични рани и др.

Контактните лещи са забележителна алтернатива за очите. Те позволяват да се избегнат такива известни проблеми на носещите очила хора, като например: ограничено полезрение, оптически измами, запотяване на стъклата, отказване от определени видове спорт.

Контактната леща се поставя в окото и плува върху слъзния филм, като се придържа от собствената си форма и клепачите. Лещите имат много предимства пред очилата: те са невидими, понасят се лесно, не се замъгляват при промяна на температурата, не ограничават зрителното поле, дават по-добра корекция на зрението от очилата. Лещите обаче изискват много повече грижи и средства. Неправилното им съхранение и употреба ги правят опасни за очите и могат да доведат до сериозно увреждане на роговицата.

Според материала на лещата са познати два вида контактни лещи – меки и твърди.

Меки контактни лещи[редактиране | редактиране на кода]

Кутия за съхранение на контактни лещи.
Поставената контактна леща става почти невидима щом се постави на окото.

Имат следните предимства: лесна поносимост, бързо свикване с тях, лесно обслужване. Недостатъците на тези лещи са също няколко: повишен риск от гъбични инфекции, налага се по-честа подмяна на лещите.

Меките контактни лещи се разделят на няколко вида:

Според режима на носене[редактиране | редактиране на кода]

Проблемите, свързани с носенето на контактни лещи са основно два: дискомфорт и риск от инфекции. Върху лещата е възможно да се натрупат депозити от протеини, които освен че затрудняват зрението, могат да станат причина за увреждане на роговицата. Това може да се избегне с предпочитането на лещи за по-кратка употреба. Режимът на носене на контактните лещи е годишен, 3-месечен, 1-месечен, 2-седмичен и ежедневен. Това означава, че след изтичане на съответния срок, лещите трябва да бъдат заменени с нови. Безспорно, най-удобен във всяко отношение е ежедневния режим на смяна – всяка сутрин се отваря нов чифт лещи, който вечерта се изхвърля. На практика риск от натрупване на депозити или инфекции е сведен до минимум. Не се налага и ползването на разтвори за съхранение.

Според вида корекция[редактиране | редактиране на кода]

  • диоптрични – коригират късогледство, далекогледство,
  • торични – за корекция на астигматизъм
  • цветни – за корекция цвета на ириса, козметични /без диоптър/ и диоптрични.
  • „диви“ лещи – забавни рисувани лещи, които могат да се носят на партита, променят очите от котешки, призрачни, дори с вид на мишена или топка за билярд
  • терапевтични – при очна травма или инфекция
  • мултифокални – коригират както зрението за далеч, така и за близо. Подходящи във възрастта след 40 год

Твърди контактни лещи[редактиране | редактиране на кода]

Имат предимствата, че са с по-дълъг живот, дават добра корекция на зрението – с ясен, бистър образ и с добре отстранен астигматизъм. Неудобствата, които могат да предизвикат обаче не са малко: ограничена продължителност на носене – до 14 – 16 часа, лесно изпадане от окото при по-рязко мигване с клепачи или при рязко движение на окото в орбитата му, трудна поносимост – понякога предизвикват дразнене и различни други оплаквания от пациента.

Твърдите контактни лещи се подразделят на следните видове:

  • Полиметилметакрилатни – ПММА (пластмасови), с продължителност на носене 8 – 10 часа. Техен недостатък е, че са плътни и не пропускат кислорода до роговицата на окото.
  • Газпроницаеми – RGP (Rigid Gas Permeable), с различно съдържание на силикон: например DK 30 (или Ф 30 умбрал), DK 60 или DK 100, съответно с дифузия на кислорода 30, 60 и 100%. Продължителността на носене за лещите DK 100 е максимална, т.е. те са най-добрите твърди контактни лещи. Контактните лещи от силиконов хидрогел имат уникален сферичен оптичен дизайн, благодарение на който коригират както вроденото, така и предизвиканото от външни фактори сферично изкривяване.

Съществуват и други по-специални видове контактни лещи – Rose K лещи, хибридни лещи (с мека периферия и твърд център) и др.

Усложнения[редактиране | редактиране на кода]

Неправилната или продължителната употреба на контактни лещи може да предизвика раздразнение на очите.

Контактните лещи като цяло са безопасни, стига да се ползват по правилен начин. Усложнения от носене на контактни лещи засягат груби 5% от потребителите им годишно.[1] Факторите, водещи до увреждане на окото, варират,[2] а неправилната употреба на контактни лещи може да засегне клепача, конюнктивата и най-вече цялата структура на роговицата..[1] Лошата грижа за лещите може да доведе до инфекция от различни микроорганизми като бактерии, гъбички и Acanthamoeba

Много усложнения възникват, когато лещите не се носят по предписание (неправилен график на носене или замяна). Спането с лещи, които не са проектирани или одобрени за продължителна употреба, е често срещата причина за усложнения. Много хора носят лещите си прекалено дълго, преди да ги сменят – например носят лещи, предназначени за носене 1, 14 или 30 дни, в продължение на месеци или дори години. Докато това спестява от разходите по лещи, това води до риск от трайно увреждане на очите, а понякога дори и до загуба на зрението.

Един от главните фактори, водещ до усложнения, е, че контактните лещи представляват кислородна бариера. Роговицата се нуждае от постоянно доставяне на кислород, за да е напълно прозрачна и да функционира както трябва. Обикновено тя си набавя кислород от околния въздух в будно състояние или от кръвоносните съдове в задната част на клепача в състояние на сън. Най-значителните рискове, свързани с продължителния нисък достъп на кислород до роговицата, включват неоваскуларизация на роговицата, повишена епителна проницаемост, микрокисти, оток на роговицата, сухота на окото и потенциално увеличаване на миопията.[3] Именно затова голяма част от изследванията по последните меки и твърди контактни лещи се фокусират върху подобряването на преноса на кислорода през лещата.

Неправилното боравене с лещите също може да предизвика проблеми. Абразията на роговицата може да увеличи шансовете за инфекция.[4] Рискът се повишава допълнително с неправилното почистване и дезинфекция на лещите.

Дългосрочното носене на контактни лещи (над пет години) може да намали общата дебелина на роговицата и да увеличи кривината на роговицата, както и неравността на повърхността.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б John Stamler. "Contact Lens Complications." eMedicine.com. 1 септември 2004.
  2. Do Contact Lenses Damage The Eye? // Lensite. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 30 март 2018.
  3. What's the Best Prescription for Healthy Contact Lens Wear? // Contact Lens Spectrum. Архивиран от оригинала на 2021-12-02. Посетен на 2018-10-01.
  4. Corneal Abrasion in Emergency Medicine // Medscape Reference.
  5. The effects of long-term contact lens wear on corneal thickness, curvature, and surface regularity // Ophthalmology 107 (1). January 2000. DOI:10.1016/S0161-6420(99)00027-5. с. 105 – 11.