Оптично стъкло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Оптичното стъкло е вид техническо стъкло със специален състав, висока прозрачност, чистота, хомогенност и строго определен показател на пречупване и дисперсия, което се използва за изработване на оптични елементи.

Химически състав[редактиране | редактиране на кода]

В състава на оптичното стъкло влизат силициев диоксид, натриев карбонат, борна киселина, бариеви соли, оловен оксид, флуорни соли и други вещества

Основни оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Оптичното стъкло се характеризира с показател на пречупване и дисперсия, средна дисперсия и коефициент на дисперсия.

Показател на пречупване[редактиране | редактиране на кода]

В миналото (по времето на Ото Шот и Ернст Абе) и до неотдавна за характеристика на оптичните стъкла се е използвал показател на показателят на пречупване , за жълтата спектрална D - линия на натрия (λ=589.3 нм).

Тази линия обаче не е единична, а двойна (така нареченият натриев дублет или Фраунхоферова линия), което се отразява на точността на измерванията, затова днес за показател на пречупване () се приема или значението му за жълтата d-линия на хелия с λ=587,56 нм, или за жълто-зелената живачна e -линия с λ=546,07 нм. Първият () е приет от западни производители на оптично стъкло като Schott, Hoya, Ohara и др., вторият () е приет в документацията на руските производители.

В днешно време в промишлено произвежданите стъкла са постигнати гранични значения на от 1,43 до 2,17. Допустимото отклонение в стойностите зависи от категорията на оптичното стъкло и е от порядъка ±(3-20)×10-4

Средна дисперсия[редактиране | редактиране на кода]

Средната дисперсия е разликата в показателите на пречупване nF за синята спектрална линия λ=488.1 нм и nC червената спектрална линия λ=656.3 нм.

Коефициент на дисперсия[редактиране | редактиране на кода]

Коефициентът на дисперсия (число на Абе, ) се определя от отношението на намаления с единица към средната дисперсия.

Използва се един от двата варианта:

където средната дисперсия е разликата в показателите на пречупване за синята (F ) и червената (C ) линии на натрия

или

където средната дисперсия е разликата в показателите на пречупване за синята (F' ) и червената (C' ) линии на кадмия.

В днешно време стойностите на за промишлените оптически стъкла са в границите от 17 до 95.

Видове оптично стъкло[редактиране | редактиране на кода]

Основните видове оптично стъкло са кроново и флинтово.

Кроновите стъкла съдържат натрий (или калий) и калций, което обуславя и оптичните им свойства. Те се характеризират със сравнително висок коефициент на дисперсия (над 0,5) (число на Абе) и сравнително нисък показател на пречупване (~ 1,5).

Флинтовите стъкла се характеризират със сравнително нисък коефициент на дисперсия (под 0,5) (число на Абе) и сравнително висок показател на пречупване (~ 1,55 – 1,6). Освен силициев диоксид, в техния състав влизат калий, олово и понякога титан под формата на тройна система оксиди.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оптическое стекло“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.