Атомна, молекулярна и оптична физика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атомна, молекулярна и оптична физика е раздел от физиката, изучаващ взаимодействията материя-материя и светлина-материя в много малък мащаб: единични атоми или структури, съдържащи няколко атома. Тези три области са групирани заедно поради техните взаимоотношения, сходството на използваните методи, както и сходството на нива на енергията, които са относително подобни. Физиците понякога съкращават наименованието на това изследователско поле като АМО физика. И трите области включват както класически изследвания, така и съвременни квантови разработки.

Атомна физика[редактиране | редактиране на кода]

Атомната физика е дял на физиката, който изучава атома като цяло и по-специално външно-ядрените частици, като например електроните и тяхното поведение при взаимодействията с протоните и неутроните в ядрото. Тя изучава и електронната обвивка на атома. Този дял от физиката се различава от ядрената физика, макар сред широката публика двете понятия се асоциират. Атомната физика не разглежда вътрешно-ядрените процеси, изучавани от ядрената физика, макар че свойствата на ядрата могат също да бъдат важни за атомната физика – например при константата на тънката структура. Съвременните изследвания са съсредоточени върху дейности като квантов контрол, охлаждане и захващане на атоми и йони, ниско-температурна динамика на стълкновения, колективно поведение на атомите в слабо взаимодействащи си газове (кондензати на Бозе-Айнщайн и разредени изродени системи на Ферми), прецизно измерване на фундаменталните константи и ефект от корелация между електроните върху структурата и динамиката.

Молекулна физика[редактиране | редактиране на кода]

Молекулната физика разглежда многоатомни групи (атоми, свързани в молекули) и техните вътрешни и външни взаимодействия с материята и обмена на енергия помежду им или при външни въздействия.

Оптична физика[редактиране | редактиране на кода]

Оптичната физика (физична оптика или вълнова оптика) е дял от оптиката, който изучава фундаменталните свойства на светлината при взаимодействието ѝ с веществото на микроскопично ниво. За разлика от нея геометричната оптика разглежда пътя на светлинните лъчи без да отчита вълновите свойства на светлината[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Colour – Geometrical and physical optics. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 13 юли 2022. (на английски)
  • R. Eisberg; R. Resnick (1985). Quantum Physics of Atoms, Molecules, Solids, Nuclei, and Particles (2nd ed.). John Wiley & Sons. ISBN 978-0-471-87373-0.
  • P.W. Atkins (1974). Quanta: A handbook of concepts. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-855493-6.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Подобласти:

Свързани области:

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Atomic, molecular, and optical physics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​