Бунзенова горелка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бунзенова горелка.

Бунзеновата горелка, наречена така в чест на Роберт Бунзен, е основна част на лабораторно оборудване. Тя произвежда отделен открит газов пламък, който се използва за отопление, стерилизация и горене.[1][2][3][4][5]

Газът може да бъде и природен (който е основно метан) или втечнен въглероден газ, като например пропан, бутан или смес от двете.

История[редактиране | редактиране на кода]

Различни пламъци на бунзенова горелка според въздушния поток през клапата.

През 1852 г. Хайделбергският университет наема Бунзен и обещава да му даде нов лабораторен корпус. Град Хайделберг пристъпва към инсталиране на газово улично осветление и затова университетът изгражда газопроводи в новата лаборатория.

Дизайнерските съоръжения са предназначени за използване на газта не само за осветление, но и в горелки за лабораторни работи. За всяка горелка е желателно да се увеличи температурата и това да доведе до намаляване на яркостта. Въпреки това, съществуващите лабораторни горелки лампи оставят много да се желае не само в условията на висока температура на пламъка, но също така и по отношение на икономиката и простота.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lockemann, G.. The Centenary of the Bunsen Burner. // J. Chem. Ed. 33. 1956. DOI:10.1021/ed033p20. с. 20 – 21.
  2. Rocke, A. J.. Bunsen Burner. // Oxford Companion to the History of Modern Science. 2002. с. 114.
  3. Jensen, William B.. The Origin of the Bunsen Burner. // J. Chem. Ed. 82 (4). 2005. DOI:10.1021/ed082p518. с. 518.
  4. Griffith, J. J.. Chemical Reactions – A compendium of experimental chemistry. 8th. Glasgow, R Griffin and Co., 1838.
  5. Kohn, Moritz. Remarks on the history of laboratory burners. // J. Chem. Educ. 27 (9). 1950. DOI:10.1021/ed027p514. с. 514.