Проектил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Проектил (снаряд) за масивния Тежък Густав от Втората световна война. Повечето метателни оръжия използват разширението на газовете като движеща сила.

Проектил е съвременен термин за изхвърлян от метателно оръжие предмет с предварително зададени характеристики . Стабилизацията в полет се осигурява или чрез завъртане с винтови канали в нарезни оръжия или чрез стреловиден принцип във въздушни стабилизатори. В българския език за малки огнестрелни калибри се употребява куршум, но терминът е по-скоро художествен (както и пуле, гюле, сачма, картеч и др), а не технически. Например, сачмите за лагери са сферични, докато за ловни цели в гладкоцевно оръжие се ползват с лещовидна или друга форма.

Проектилът може да бъде изхвърлян с различни устройства, като основния принцип е използване на акумулирана енергия в еластични части като пружини. В случая на лъка, стрелата е проектил. При боен (метателен) заряд, това са химически смеси от взривни вещества (черен барут) или химически съединения (бездимен барут), изгаряни в подходяща камера – патронник на огнестрелно оръжие или използване на компресиран въздух във въздушна пушка и други газове (обикновено въглероден диоксид при пейнтбол). Закономерностите на движение на проектила са външна балистика, след като излети от оръжието, и вътрешна балистика, което е термин, свързан с огнестрелното оръжие.

Обикновено взривовете на фугасен или осколочно-фугасен снаряд (популярно „бомба“) карат отломките да се държат като много високоскоростни проектили. За оценка на устойчивостта срещу проникване и степента на защита на бронежилетка се използва цифрено-буквен индекс, като осколките от ръчна граната движеща се със ~400 m/s са приблизително равни по енергия на пистолетни куршуми и това се обозначава като ниво на защита IIIA. Експлозивното оръжие или устройство обикновено се проектира така, че да произвежда много високоскоростни осколки чрез влагане в обвивката на гайки, пирони и подобни (в художествената литература се срещат думите „джепане“ и „картеч“ с това значение).