Картеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
3inchCaseShotMkVDiagram.jpg

Картеч (на полски: kartecza, от на италиански: cartoccio) – пакетче, патрон.

Оръжейна (пистолетна) картеч[редактиране | редактиране на кода]

Оръжейната картеч – едри сачми за ловни пушки, с диаметър от 5,25 до 10 mm. Съгласно ГОСТ 7837 – 76, се произвежда картеч с диаметри 5,25; 5,60; 5,70; 5,80; 5,90; 6,20; 6,50; 6,80; 6,95; 7,15; 7,55; 7,70; 8,00; 8,50; 8,80; 9,65 и 10,00 mm. Тя се използва за лов на вълци, елени, диви прасета.

Артилерийска картеч[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийски снаряд, предназначен за поразяване на живата сила на противника на близки разстояния (до 300 m) в открито поле.

Изначално снаряда представлява много малки камъчета или парчета желязо, които се насипват в канала на ствола върху заряда и се фиксира с тапа. След това, за да се предотврати износването на ствола, картеча предварително се насипва в торбичка. Последните образци на картечните снарядов представляват набор от сферичени чугунени или оловни куршуми в метална или картонена цилиндрична опаковка. При това, ако диаметъра на ствола е кратен на диаметър на зърната, такава картеч се нарича съгласувана.

Едно от най-известните исторически оръдия, специално пригодени за стрелба с картеч или „сачми“, е Цар топ в Московския Кремъл, или, като се наричал преди – Руската сачмалийка[1]. При калибър на ствола от 890 mm картечния заряд трябва да бъде около 1500 фунта, или 37 и половина пуда (т.е. около 600 kg). Теглото на барутния заряд обикновено се взема за равен на теглото на картеча.

В началото на 19 век е изобретен шрапнела, който от средата на същия век в значителна степен измества картеча. В същото време, картеча остава в боекомплекта на редица оръдия и по-късно, до началото на Втората световна война и после, с цел самоотбрана на разчетите на оръдията от пехотата на противника.

В съвременната армия[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. с цел увеличаването на огневата мощ на танковете Ейбрамс против жива сила, особено в условията на градски бой, за танковото оръдие M256A1 е разработен и приет на въоръжение унитарен изстрел с картечен снаряд М1028. Като поразяващи елементи снаряда съдържа около 1600 металически топчета от волфрамова сплав. Понасточщем този боеприпас се произвежда в малки серии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Картечь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.