АК-47

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Автомат Калашников
АК-47.jpg
АК-47 с щик
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Тип Автомат (Щурмова пушка)
История на производство и служба
Изобретател Михаил Калашников
Създаване 19461949 [1]
Производител Ижевски машиностроителен завод (Ижмаш)
Тулски оръжеен завод
Производство 1949 г. – 1959 г.[2]
На въоръжение 1949 г. - до сега,
заменен от АК-74 в СССР.
Конфликти Корейска война, Китайско-руски конфилкт, Виетнамска война, Руска война в Афганистан, конфликти в Югославия, Първа Чеченска война, Война в Косово, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Руско-грузинска война, Гражданската война в Либия и др. конфликти, продължаващи на територията на бившия СССР, близкия Изток и средния Изток.
Бройки в експлоатация над 100 млн.
Варианти АК, АКС, АКМ, АКМС, АКМН, АКМСН, АКМСУ.
Габаритни характеристики
Маса 3,8 kg (без патрони и щик)
0,33 kg (празен пълнител); 0,82 kg (зареден пълнител)
Дължина 870 mm, 645 mm на АКС
Дължина на цевта 415 mm
Работни характеристики
Действие газово-възвратно
Пълнител 30 патрона (стандартен пълнител)
Боеприпаси 7,62x39 mm
Мерни прибори железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама
Скорострелност 100 изстр./мин бойна, техническа до 600
Начална скорост 715 m/s
Ефективна стрелба 400 m бойна, техническа до 800 m
Автомат Калашников в Общомедия

АК-47 (на руски: Автомат Калашникова образца 1947 года) е автомат, създаден през 1947 г. от Михаил Калашников и произвеждан от Ижевски машиностроителен завод (Ижмаш) и Тулски оръжеен завод. Използван е от целия Източен блок по време на Студената война.

В сравнение с автоматите, използвани през Втората световна война, АК-47 е по-лек и компактен. Класическите боеприпаси са патрони 7,62×39 mm. Предназначен е за водене на автоматична и полуавтоматична (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност[3] и простота на боравене.

Служи като база на ред други модели автомати, карабини (Сайга), картечници (РПК) и др. Произведени са над 100 млн. броя в света, като производството продължава и до днес. Много разпространено и употребявано оръжие в държавите от Третия свят и в голяма част от страните от бившия Източен блок. Китай го произвежда като „Тип 56“. В разговорната реч често бива наричан само „калашник“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19-ти век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19-ти век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди Втората световна война в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му. Пробива започва в СССР, където масовите автоматични пистолети ППД, ППШ-41 и ППС, благодарения на отличната балистика на малокалибрения им патрон, започват да се използват като основно оръжие за пехотата. В същото време германската тактика и постройка на пехотните подразделения е фокусирана около картечницата (MG-34 и MG-42), пехотните части са въоръжени с болтови пушки, като само офицерите са били въоръжени с автоматични пистолети (MP-40). Балистиката на използвания в Германия 9мм патрон въпреки по-голямата му убойна сила, е по-лоша от тази на съветския 7.62х25, което не позволява използването на автоматичните пистолети като основно пехотно оръжие. 9мм патрони са ефективни до около 100 метра, като могат да стрелят до около 200 метра по групови цели. Това налага разработка на ново оръжие и за него е избран новия патрон 7.92х33.

Пушката обаче била толкова сензационна, че проектът е провеждан в тайна дори и от Хитлер, а оръжието е наименувано на MP-43/44 (MP – Maschinenpistole, картечен пистолет на немски). Всички автоматични оръжия тогава били картечни пистолети (MP-40 Schmeisser, Thompson, „ППШ-41 Шпагин“ и др.) и картечници (MG-34, MG-42, Browning 30 cal., Bren LMG и др.),

Sturmgewehr 44

По-късно през войната някои германски части в СССР започнали да използват новото оръжие срещу червеноармейците. Пушката показала отлични качества. Пратка по въздуха била спусната на германска част, отрязана зад съветската линия, и с тях немците успели да си пробият път. При едно негово посещение при обикновените войници на фронта, Хитлер попитал войниците от какво се нуждаят. Отговорът – „Още MP-44“. Фюрерът най-сетне забелязал пушката. На този нов вид оръжие било дадено името Sturmgewehr 1944, съкратено Stg-44, което буквално означава „щурмова пушка“, откъдето и идва името на този тип огнестрелни оръжия.

Две години след края на нацистите, в Русия било представено ново оръжие, проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесвал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Немската шурмова винтовка оказала влияние на по-нататъшните автомати, включително и на бъдещия „Калашников“, но скоро след войната потънала в складовете за неприкосновен запас. [4] Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Руски АК-47

Руското решение при избора на патрона било много просто. Взема се старият, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като Мосин-Наган, и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7,62 mm си останал същият, а дължината от 54 mm се намалила на 39 mm. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това обаче, което е най-революционното при АК-47, е изразът „прост, точен и работи“. Автоматът е изключително лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути, да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието – най-много един час. „Калашников“ е изключително издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип Humvee (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М – Модернизиран), АК-74 (използващ 5,45х39 mm патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103, АК-105 и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но „отвътре“ – Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Българската армия в момента закупува огромни броеве АР-М1 – почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 m, а по-опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 m. В днешни дни пътят, който изминава патрона му, достига 2100 – 2300 m. Боеприпасите са същите.

За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като М16, M4, G36, AUG и др., но „Калашников“ компенсира като „бомбардира врага“ със „смъртоносна стена“ от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 m – като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба – предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба).

В момента има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително с орден „Герой на Руската Федерация“ и два пъти с орден „Герой на социалистическия труд“. Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се иска да беше изобретил електрическата косачка за трева, вместо АК-47.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Югославски версии на 7,62х39 mm М43 боеприпаси

АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7,62х39 mm куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 г. бил създаден АК-74, използващ 5,45 mm боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват, но имат по- добри балистични показатели. 5,45х39, при попадане в целта, поради голямата кинетична енергия, задната част на куршума, изпреварва предната и нанася големи разкъсвания и поражения в целта, в която е навлязъл.Подобно на западните 5,56 mm патрони, те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече щети. Това са така известните куршуми с „изместен център“ на тежестта. В действителност няма никакво изместване на центъра на тежестта, просто куршумът е с недостатъчна жироскопична устойчивост, т.е. централната ротация, придадена му от нарезите в канала на цевта, е по-малка от необходимата. Това позволява при попадение в тялото (и не само в тялото – един голям недостатък са много лошите и непредвидими рикошети в условия на град и т.н.), задната по-тежка половина да се опита да изпревари предната, така се получава завъртане и проектилът поема по непредвидима траектория, което е последвано от множество разкъсвания и поражения. Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5,56х45 mm. Въпреки това 7,62 mm куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7,62х39 mm има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5,56 mm боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6,8х43 mm Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5,56х45 mm и 7,62х39 mm). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 650 m, но с оглед на военните действия от Втората световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7,62 mm куршуми, изстреляни от „Калашников“, да са посели най-много смърт по света и със сигурност ще продължат да го правят.

Модели[редактиране | редактиране на кода]

АКМ[редактиране | редактиране на кода]

АКМ

Автомат Калашникова модернизированный (Автомат Калашников мМодернизиран) е версия на АК-47. Разликите помежду им са съвсем малки и включват опростяване на дизайна, щампована цевна кутия за олекотяване на щурмовата винтовка, малък огнекомпенсатор и повдигане на приклада с няколко градуса, за да се справи с част от „скачането“ при стрелба. Механизмът е същият като при АК-47, въведен е забавител на сработването на автоматичния спусък. Цевта е удължена с 5 mm. Използва и същите руски боеприпаси 7,62х39 mm. АКМ е бил приет на въоръжение през 1959 г. в СССР/Русия.

АКС[редактиране | редактиране на кода]

АК със сгъваем приклад (АКС)

АКС е версия на автомат Калашников, с железен сгъваем приклад. АКС е бил предназначен за въздушно-десантните войски (ВДВ).

Символично значение[редактиране | редактиране на кода]

През периода на студената война АК-47 се налага като символ на лошия идеологически враг в холивудската филмова индустрия. Въпреки края на Студената война стереотипът за бандита с АК-47 продължава да се експлоатира. Факт е, обаче, че „Калашников“ е навсякъде и все повече западняци предпочитат руското оръжие пред такива като М16, която трябва да се пази от вода, кал и други основни врагове на оръжието. Дори има доказателства, че американски войници във Виетнам са захвърляли техните „черни пушки“ (М16) и са грабвали руската класика въпреки образа и на „оръжието на лошия“. АК-47 се е превърнал в икона (има го дори на знамето на Мозамбик, като символ на революцията). АК-47 може да се представи като „символ на оръжието“ като цяло. Светът признава, че АК-47 е една от най-добрите пушки, правени някога.

Фрезована или щампована цевна кутия

Фрезованата цевна кутия („Milled receiver“) е направен от солидна стоманена изковка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са здрави, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции.

Щампованата цевна кутия („Stamped receiver“) е направена от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати са посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много здрави. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Monetchikov, 2005, chpts. 6 and 7
  2. Popenker, Maksim. Kalashnikov AK (AK-47) AKS, AKM and AKMS assault rifles (USSR). // World Guns. Modern Firearms & Ammunition. 5 February 2009. Посетен на 14 March 2011.
  3. ((en)) Oswaldo Rivas. Special force unit soldiers take part in a military training exercise at a military base near Managua. (JPEG). // Ройтерс, 2007-10-20. Посетен на 2007-10-22.
  4. Как Хуго Шмайзер създаде АК-47 (Калашников) за Сталин

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]