Арсенал (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арсенал.

„Арсенал“
Тип на
компанията
публична
Индустрия военно дело
Основана 1878
Седалище Казанлък, България
Служители 7000
Продукти оръжейни продукти и машини
Уебсайт arsenal.bg

„Арсенал“ АД е оръжеен комбинат в Казанлък, България.

Той е най-старото предприятие от отбранителната индустрия и най-голямото в сектор машиностроене в страната. Специализирано е в областта на машиностроенето и производството на стрелково и артилерийско въоръжение, боеприпаси, барути, капсули, пиротехнически изделия, твърдосплавни инструменти и др.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Основан е в Русе през 1878 г. като Русенски артилерийски арсенал след изтеглянето на руските войски след завършването на Руско-турската война на основата на машини, съоръжения, технологии, резервни части и опит, които са имали руските работилници, съпровождащи армията. В началото на 1891 г. оръжейната фабрика е преместена в София, а през 1899 г. с указ на княз Фердинанд комплексът се наименува Софийски артилерийски арсенал.[1] Днес от комплекса на бившия Софийски арсенал са запазени три сгради - Националният музей „Земята и хората“, Музеят за съвременно изкуство и Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“.

През 1924 г., няколко години след края на Първата световна война, по стратегически причини цялото оборудване, документация и част от специалистите са преместени в Казанлък, чието разположение в Розовата долина е стратегически по-добре защитено и на централно място в България, под името Държавна военна фабрика. Нейно основно предназначение е да произвежда и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи в държавата, както и изпитания на нови образци. От 1988 година носи днешното си име „Арсенал“.

Развитие през годините[редактиране | редактиране на кода]

В Казанлък за първи път започва производството на капсули и противогази (1927 – 1929), нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути (1936 – 1942), течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията, модернизира се производството на артилерийски снаряди и боеприпаси.

С годините предприятието се разширява, обновява, развива и утвърждава като комплексно звено от държавната икономика.

След Втората световна война започва производството на нови изделия с първостепенно значение на страната – трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори и др. Извършва се ремонт на оптически системи, усвоява се производството на първите за страната стругове и вертикални фрезови машини. В годините 1956 – 1958 предприятието усвоява производството на безоткатно оръдие „Б-10“ и автомати. Първият автомат е произведен през 1958 г., а юбилейният едномилионен – през 1982 г.

През 1960-те години заводът започва производството на металорежещи машини: пробивни – БК-20 и БК-32, фрези ФУ-250 и ФУ-320. По-късно се създават условия за конструиране и серийно производство и на други металорежещи машини с високи технико-икономически показатели – широка гама фрезови машини, агрегатни машини и възли и т.н. От декември 1960 г. се поставя началото на участък за производство на твърдосплавни пластини.

Постепенно предприятието се утвърждава като мощна материално-техническа база за националното машиностроене и оръжейната промишленост. След преструктуриране през 1964 г. в рамките му се обособяват 7 завода. 2 години по-късно започва монтаж на леки автомобили „Булгаррено“, производство на ръчни и станочни противотанкови системи.

От 1967 г. се поставя началото на База за техническо развитие, която през 1984 г. прераства в Институт за металорежещи машини.

В следващия период от десетина години последователно се въвеждат нови производствени мощности:

  • Завод за пружини;
  • Завод за агрегатна техника;
  • Завод за нестандартно оборудване;
  • Барутно, патронно, капсулно и пиротехническо производство;
  • Цех с машини с ЦПУ;
  • Електронно-изчислителен център и т.н.
Български войник с ATGL-L – олекотена версия на РПГ-7 с подобрено прицелване.

Машинният парк непрекъснато се усъвършенства и модернизира, увеличават се възможностите за по-широкоспектърно производство. Едновременно с това нараства броят на специалистите и се повишава квалификацията на персонала. Това дава възможност за усъвършенстване на лицензното производство, създаване, усвояване и серийно производство на нови изделия:

  • 1971 – 72 г. – 9х18 мм пистолетни патрони;
  • 1971 – 73 г. – 7,62 мм картечница;
  • 1972 – 74 г. – 9 мм пистолет;
  • 1976 – 78 г. – 7,62 мм танкова картечница;
  • 1983 г. – 23 мм зенитна установка;
  • 1984 – 86 г. – 5,45 мм автомати;
  • 1985 – 87 г. – 5,45х39,5 мм патрони;
  • 1986 – 87 г. – 122 мм гаубица и др.

През 1989 – 1990 г. започва производството на нови машинни центри по лиценз на японската фирма „Ямазаки“. Оборудва се завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини и на монолитна модулна система „Варилок“ по лиценз на шведската фирма „Сандвик Коромант“.

Открива се и завод за синтетичен диамант, съвместно със специалисти от Института за свръхтвърди материали в Киев, а от 1996 г. започва производството на инструментодържачи по лиценз на „Валтер“ АГ, Тюбинген, Германия. Модифицират се фрезовите и пробивните машини, разширява се производството на прибори, приспособления, и инструментална екипировка.

На 3 декември 1999 г. „Арсенал“ става акционерно дружество с широка и многомащабна дейност. Новата европейска и евроатлантическа ориентация на Република България определя и новите насоки в производството и търговията. Бързата адаптация на фирмата към новите пазарни условия налага усвояване и производство на нови продукти. Видоизменени са традиционните автомати, някои от които предназначени специално за службите за бързо реагиране, за борба с безредиците и организираната престъпност. За такива цели са създадени и звуково-светлинни ръчни гранати. Стрелковото оръжие е с калибър, съответстващ на стандартите на НАТО[2].

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

В последните години „Арсенал“ непрекъснато обогатява продуктовата си листа. Новите спортни и ловни самозарядни карабини се произвеждат в 2 калибъра – 7,62 и 5,56 мм, както и самозарядни карабини с едноредов пълнител. Освен външно видоизменените пистолети в 2 калибъра, „Арсенал“ създава и свой картечен пистолет „Шипка“. Разработени и усвоени са 60 мм и 81 мм минохвъргачки, както и 60 мм, 81 мм, 82 мм и 120 мм мини. Интерес предизвикват 23 мм и 30 мм изстрели с повишена бронепробиваемост, 40 мм шестцевна гранатохвъргачка „Лавина“ и новите подцевни гранатомети по НАТО-вски стандарт, както и различните видове гранати за тях. С арсеналска бойна техника е оборудван и уникалният по рода си мобилен комплекс “Нинджа 1М ”. В процес на разработка е нова модернизирана 23 мм зенитна установка с компютърна система за управление на стрелбата. Производството на ловни патрони, боеприпаси, барути и пиротехнически изделия се разширява според търсенето и изискванията на пазара. Новост в производството на фирмата са противоградовата ракета „Лазур“ и радиалната пробивна машина РБ-32.

В резултат на новата ориентация на предприятието към интелектуалните новости се открива нова производствена единица, която съвместно с френската фирма „Recif“ и представители на нейния филиал „Sirob“, Беларус, произвежда детайли за роботи-манипулатори с приложение във високотехнологични процеси.

През 2004 година „Арсенал“ отново привлича вниманието към себе си с първото в света „антиоръжие“ – устройство за откриване на различни видове експлозиви – „Sniff-ex“[3].

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Русенски артилерийски арсенал (1878 – 1891)
  • Софийски артилерийски склад (1891 – 1895)
  • Софийски артилерийски арсенал и склад (1895)
  • Софийски артилерийски арсенал (1895 – 1915)
  • Главна артилерийска работилница на действащата армия (1915 – 1918)
  • Софийски артилерийски арсенал (1918 – 1924)
  • Военна фабрика – Казанлък (1925 – 1934)
  • Държавна военна фабрика (1934 – 1948)
  • Военен завод 21 (1948)
  • Военен завод 10
  • ОПП „Фр. Енгелс“
  • ОЗ „Фр. Енгелс“
  • МК „Фр. Енгелс“
  • ДФ „Арсенал“
  • „Арсенал“ ЕАД
  • „Арсенал“ АД

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

звание име дати
1. Капитан Владимир Григориевич 23 октомври 1878 – 23 февруари 1883
2. Проф. Ген. Симеон Ванков 23 февруари 1883 – 17 май 1885
3. Георги Зеленогоров 17 юни 1885 – 17 февруари 1887
4. Ген. Стефан Белов 1896 – 1910
5. Ген. Стефан Белов 1912 – 1916
6. Арт. инж. Богдан Белковски 11 септември 1915 – 30 август 1919
7. Ген. Стефан Белов 1912 – 1916

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]