РПК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
РПК
Soviet RPK.JPEG
СтранаFlag of the Soviet Union.svg СССР
Типлека картечница
История на производство и служба
ИзобретателМихаил Калашников
Създаване1961 г.
ПроизводителВятско-Полянски машиностроителен завод
Производство1961 – 1978 г.
На въоръжение1961 – до днес
Габаритни характеристики
Маса4,8 kg (РПК)
5,1 kg (РПКС)
Дължина1040 mm (с разгънат приклад) (РПК, РПКС)
820 mm (със сгънат приклад) (РПКС)
Дължина на цевта590 mm
Работни характеристики
Действиегазово-възвратно, ротационен затвор
Пълнител20-, 30-, 40-патронен пълнител или 75-патронен барабан
Боеприпаси7,62×39 mm
Скорострелност600 патрона в минута
Начална скорост745 m/s
Ефективна стрелба100 – 1000 m
РПК в Общомедия

РПК (на руски: Ручной пулемёт Калашникова) е съветска лека картечница, разработена от Михаил Калашников през 50-те години на миналия век заедно с автоматът АКМ. РПК измества от въоръжение РПД в Съветския съюз, макар в наши дни да се използва редом с нея в някои страни.

По външен вид и габарити наподобява АК-47, но е по-тежка и има пълнител с по-голям обем. Визуалните разлики са незначителни – по-различен приклад и по-дълга цев.

Иракски войник с РПК.

Оръжието се произвежда в два основни калибъра – 7,62×39 mm и 5,45×39 mm. В България се произвежда и в калибър 5,56×45 mm NATO, съвместим със стандартите на северноатлантическия договор. РПК е предпочитана лека картечница заради съвместимостта на боеприпасите с други широко разпространени оръжия, лесната поддръжка и високата си ефективност.

РПК е на въоръжение в Албания, Алжир, Ангола, Афганистан, Беларус, България, Виетнам, Джибути, Египет, Етиопия, Индия, Ирак, Иран, Кабо Верде, Камбоджа, Коморските острови, КНДР, Куба, Мали, Молдова, Нигерия, Никарагуа, Полша, Румъния, Русия, Сиера Леоне, Сирия, Судан, Турция, Украйна, Унгария и Чад. Произвежда се по лиценз в България (като LMG от компанията Арсенал), Египет, Ирак (като Ал-Кудс) и в Румъния (като Puşcă Mitralieră model 1964 / 1993).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]