Анилин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Да не се бърка с аланин
Анилин

Анилинът, фениламинът или аминобензенът е силно отровно органично вещество с формула C6H5NH2. Отравянията са възможни при вдишвания на анилинови пари, при попадане на течен анилин върху кожата на човека и при работа с анилинови бои. Много опасно е, ако се консумират храни, за оцветяването на които са използвани анилинови бои. Симптомите на различните степени на отравяния са различни: от преумора, главоболие, гадене до нарушаване на съзнанието, а при най-тежките случаи – кома, парализа и смърт.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Анилинът е безцветна течност. На въздух,поради лесното си окисление той бързо променя цвета си до червено–кафяв. Парите на анилина имат специфична миризма. Във вода е малко разтворим. Разтваря се добре в бензен, спирт, етер и други. Температурата му на кипене е 184°С, а температурата му на топене е -6°С

Химични свойства[редактиране | edit source]

Свойствата на анилина се определят от аминогрупата и ароматното ядро. Парите на анилина са отровни.

Получаване[редактиране | edit source]

Анилинът се получава от нитробензен при редукцията му с атомен водород :

С6Н5NO2 + 3H2 → C6H5NH2 + 2H2O

Анилинът се окислява много лесно. Под влияние на силни окислители анилинът променя цвета си. Например крайния продукт при окисляване с калиев бихромат е анилиново черно.

Подобно на амоняка, анилинът е слаба основа и взаимодейства с киселини :

С6Н5NH2 + HCl→ C6H5NH3+Cl

Анилинът може да взаимодейства с Br, като реакцията се извършва много по – лесно, отколкото при чистия бензен:

C6H5NH2 + 3Br2→ C6H2Br3NH2 + 3HBr

История[редактиране | edit source]

Анилинът бе добит през 1826 г. от Ото Унфердорбен (1806-1873) при обработка на вар с индиго.

Външни препратки[редактиране | edit source]