Пропен
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Пропен | |
Молекулен модел на стирол | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₃H₆ |
Моларна маса | 42,047 u[1] |
Точка на топене | −185,25 °C |
Точка на кипене | −47,69 °C |
Диполен момент | 0,366 D |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 115-07-1 |
PubChem | 8252 |
ChemSpider | 7954 |
Номер на ООН | 1077 |
KEGG | C11505 |
ChEBI | 16052 |
ChEMBL | CHEMBL117213 |
RTECS | UC6740000 |
SMILES | CC=C |
InChI | InChI=1S/C3H6/c1-3-2/h3H,1H2,2H3 |
InChI ключ | QQONPFPTGQHPMA-UHFFFAOYSA-N |
UNII | AUG1H506LY |
Gmelin | 852 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Пропен в Общомедия |
Пропенът, известен още като пропилен, е безцветен горим газ, ненаситен въглеводород с една двойна връзка с формулата C3H6. Той е втори в хомоложния ред на алкените. Получава се при крекинг на бензини и дехидрогениране на пропан.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Пропенът е безцветен леснозапалим газ с неприятен мирис. Както и при другите алкени, за него са типични присъединителни реакции, при които напр. водород, вода, хлороводород, бромоводород и др. се присъединяват към двойната връзка. При това се получават съответно: пропан, пропанол, хлоропропан, бромопропан.
Благодарение на двойната връзка е склонен към полимеризация, при което се получава полипропен (полипропилен).
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Пропиленът е вторият по значимост химикал в нефтохимическата промишленост след етилена. Две трети от пропена се преработват до полипропилен, един от най-важните полимери в днешно време. Използва се още за получаването на ацетон, изопропанол, акрилонитрил, пропиленов оксид.
|
- ↑ PROPYLENE // PubChem. Посетен на 4 октомври 2016 г. (на английски)