Митю Митев
Енциклопедичната значимост на обекта на тази статия е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. |
Митю Недялков Митев | |
краевед, разказвач и събирач на народни предания, песнопеец | |
Роден |
4 ноември 1932 г.
|
---|---|
Починал | 1991 г.
|
Семейство | |
Майка | баба Цана |
Митю Недялков Митев е народен творец, краевед и събирач на местни предания и легенди от Тревненския балкан.[1] и по-точно в района на прохода Хаинбоаз.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Митю Митев е роден на 1 ноември 1932 г. в Цепераните, Дряновско. Успял е да събере множество разкази и предания от още живите свидетели на турското робство и Освобождението.[3][4] В своеобразния си стил на народен разказвач, с което се славел и приживе, той описва историите такива, каквито са били, такива, каквито са ги знаели самите жители на тези изстинали огнища на българщината.[5][6][7]
На девет години остава без баща. Преди това баща му работи като делач на траверси (горски работник). Малкият Митю завършва трети прогимназиален клас (дн. осми клас) в училището, намиращо се в Райковци. На петнадесет годишна възраст се разболява от ставен ревматизъм и става негоден за физическа работа. От 1949 г. постъпва на работа в Райковската община, като търговски закупчик и събирач на данъци. Така започва неговото обхождане на все още населените тогава махали и колиби на Стара планина. С гъдулка под ръка, той ходи от село на село и между работата си по събиране на таксите за общината пее, свири, събира и разказва истории на хората в този край. Често замръква където го настигне нощта, храни се и преспива у различни местни селяни. А когато се организирали вечеринки и други прояви в местното читалище, той бил неизменен участник.
И така, предвид това, че тези селца се намират в непристъпната, по времето на робството, част от балкана, така наречената Дишколска община, песните и преданията изобилствали от епични истории за хайдути, комити и техните страшни истории, описани от Митю Митев.[8] Това е само една незначителна част от всички достоверни и не толкова достоверни истории, които Митев старателно записал приживе.[9]
През 1954 г. Митю Недялков отново е покосен от болестта. Това го кара да напусне работа, но не и да спре краеведската си и артистична работа. Свиренето и пеенето в местното читалище, по сборове и седянки продължава. Събирането и записването на историите той осъществява до средата на 80-те години на XX век, когато те вече са пълни и редактирани от него, но не срещат отклик у тогавашните писателски и научни среди. Преписани на стара пишеща машина, те обикалят бюрата на множество научни работници и писатели, но му е отказано да бъдат отпечатани. Така той умира, в началото на 90-те години, без неговата дейност да бъде издадена или запазена по какъвто и да било начин.[10]
Всички ръкописи остават в ръцете на старата баба Цана – негова майка, която успява да ги даде на издателя Пламен Пенчев. Той, заедно с редактора Георги Бонев Георгиев издават книгата „Цеперанските хайдути“ – заглавието на записките е дадено от самия Митю Митев. Придържайки се към оригиналните ръкописи, те успяват да предадат тези ценни разкази на бъдните поколения, както е била волята на Митю Н. Митев – „За да се знае и помни!“.[10]
Издания[редактиране | редактиране на кода]
Митев Н., Митю. „Цеперанските хайдути“. Стара Загора, Изд-во „Аскент – Пламен Пенчев“, 2004 г. ISBN 954-91594-1-2
Книгата „Цеперанските хайдути“ добива значителна популярност в средите на „любителите“ на старини до такава степен, че вече е трудно да бъде открита и закупена. „Явно тя е като настолно четиво за иманярите“.[7]
Изследвания с посочен източник „Цеперанските хайдути“[редактиране | редактиране на кода]
- Петкова, Миглена. Балканът и неговите тайни (локалната памет на балканджиите в разкази, предания и легенди). Годишник на историческия факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Година III (XXXV), 2019. Изследвания в чест на 65-годишнината на професор доктор Мария Иванова. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2022. ISBN 2603-3534
- Geni.com. Богдан войвода Цеперански. (Богдан Станчев Стойчев), биография. 30 август 2021 г.
- Silversparkbooks.blogspot.com. Белновръшки войводи, пътепис. 2017 г.
- Община Велико Търново. Село Райковци Архив на оригинала от 2022-02-23 в Wayback Machine.. Историческа справка.
- Великденско изкачване на Белновръх – махали Сеймени и Цеперани, пътепис. 2016 г.
- Пътеводител „17 туристически маршрута в община Велико Търново“. Туристическо дружество „Трапезица – 1902“. с 83, 2014 г,
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георгиев, Георги. Цеперанските хайдути. Предговор. Стара Загора, Аскент – Пламен Пенчев, 2004. ISBN 954-91594-1-2.
- ↑ Veliko-tarnovo.bg. Райковци. Архив на оригинала от 2022-01-05 в Wayback Machine. Посетен на 5 януари 2021
- ↑ Geni.com. Богдан войвода Цеперански. Посетен на 25 декември 2021
- ↑ Chujdozemec.com. От Германия в Цепераните. Германка купи къщата на Бойчо войвода и е единственият жител в селото на страховитите цеперански хайдути край Хаинбоаз. Посетен на 11 януари 2022
- ↑ Zvezdichka.blog.bg. Великденско изкачване на Белновръх – махали Сеймени и Цеперани – част 2. Посетен на 26 декември 2021
- ↑ Zvezdichka.blog.bg. Вестник „Борба“. Отговор до Митю Недялков относно рушащата се къща на Бойчо войвода. Посетен на 11 януари 2022
- ↑ а б Otvaszavas.eu. Иманяри на лов за имането на Цеперанските хайдути. Архив на оригинала от 2021-01-18 в Wayback Machine. Посетен на 22 февруари 2021
- ↑ Pelitko.com. с. Райковци – х. Грамадлива – ж.п. гара Кръстец. Посетен на 14 януари 2021
- ↑ Borbabg.com. Германка е единственият жител в селото на страховитите цеперански хайдути. Посетен на 26 декември 2021
- ↑ а б Белновръшки войводи Silversparkbooks.blogspot.com. Посетен на 24 декември 2021
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дишколска община
- Село Райковци Архив на оригинала от 2022-01-05 в Wayback Machine.