Тодор Хрулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Хрулев
български възрожденец, писател и преводач
TodorHrulev.jpg
Роден
Тодор Тодоров Хрулев
Починал
Етнос българи

Тодор Тодоров Хрулев е български възрожденец, писател и преводач, просветител и борец за независимост на българската църква от гръцката.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Теодорович Хрулев е роден през 1821 г. в Лясковец. Първоначално учи при Максим Райкович, за кратко работи с баща си като градинар в Белград, а после учи в Пловдив. В периода 1840 – 1842 г. е учител в Пирдоп. В Свищов е ученик и прислужник в училището на Христаки Павлович. През 1864 г. става учител в новооткритото училище в Харизанската махала в Свищов.[1] Сътрудничи на вестник „Цариградски вестник“ (1849) и списание „Български книжици“ (1858). Пише напътствия, буквар, читанки, и учебници, включително един от първите учебници по математика на български език.

Страстен борец срещу гърчеенето на някои от по-заможните и интелигентни българи, както и за това в църквите да се чете на български. Организира освиркването на гръцкия търновски владика при освещаването на църквата в Летница през 1850 г.

Води оживена кореспонденция с Георги Раковски, но е радетел най-вече за духовна свобода на българите и срещу опитите на гръцките духовници да погърчат българското население. Заради тези си възгледи и действия е наклеветен пред турската власт, че се занимава с революционна дейност и е осъден в Русе през 1864 г. на заточение в Диарбекир. Заедно с други заточеници, извървява пеша пътя и в резултат здравето му се разклаща и се разболява.

Умира на 30 януари 1865 г. в Диарбекир. Погребан е в двора на Арменската църква „Св. Безсребърници Козмаи Дамян“ в Диарбекир.[1] Преполага се, че е отровен от гърци.

На негово име са кръстени улици в Пловдив, Лясковец и Свищов.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Българска граматика на Теодор Хрулев (1859). Експонат на Музея на Възраждането, Варна

Източници[редактиране | редактиране на кода]