Тодор Хрулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Хрулев
български възрожденец
Тодор Хрулев
Тодор Хрулев

Роден
1821 г.
Починал
1865 г.
Националност Флаг на България България
Въоръжена борба
Кауза църковна независимост

Тодор Хрулев е български възрожденец, писател и преводач, просветител и борец за независимост на българската църква от гръцката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Теодорович Хрулев е роден през 1821 г. в Лясковец. Учителства в Свищов, където е първо ученик, а после помощник и учител в създаденото от Христаки Павлович Свети Николкско светско училище. [1]

Сътрудничи на в. „Цариградски вестник“ 1849 и сп. „Български книжици“ 1858. Пише напътствия, буквар, читанки, и учебници, вкл. един от първите учебници по математика на български език.

Страстен борец срещу гърчеенето на някои от по-заможните и интелигентни българи, както и за това в църквите да се чете на български. Организира освиркването на гръцкия търновски владика при освещаването на църквата в Летница през 1850 г.

Води оживена кореспонденция с Г. С. Раковски, но е радетел най-вече за духовна свобода на българите и срещу опитите на гръцките духовници да погърчат българското население. Заради тези си възгледи и действия е наклеветен пред турската власт, че се занимава с революционна дейност и е осъден в Русе през 1864 г. на заточение в Диарбекир. Заедно с други заточеници, извървява пеша пътя и в резултат здравето му се разклаща и се разболява.

Умира на 30 януари 1865 г. в Диарбекир и според разкази на оцелели и завърнали се заточеници е погребан в двора на Арменската църква в Диарбекир. Преполага се, че е отровен от гърци.

На негово име са кръстени улици в Пловдив, Лясковец и Свищов.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]