Милю Гаделев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милю Гаделев
военен
Роден
Милю Гаделев
Починал
1990 г. (81 г.)
?

Милю Ангелов Гаделев (Гъделев) е български партизанин, политически офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 май 1908 г. в Първомай. Завършва Педагогическото училище в Казанлък. От 1930 г. е член на БКМС. Секретар е на районния комитет на Комсомола. От 1933 г. е член на БКП. Между 1931 и 1932 г. е учител в селата Тракиец и Православен. Уволнен е през 1933 г. за комунистическа дейност. До 19 май 1934 г. е общински съветник в Първомай. Тогава е арестуван и осъден на 12,5 години затвор. Освободен е през 1940 г. Тогава става член на РК на БКП в Първомай. През 1941 г. става партизанин и политкомисар на дружина „Райчо Кирков“, част от втора родопска бригада „Васил Коларов“. Участва в установяването на комунистическата власт в Пловдив. От 1944 до 1947 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Първомай. Влиза в българската армия през 1947 г. като инструктор. След това е секретар на партийния комитет на Министерството на народната отбрана, както и началник на политическия отдел на обединение. В периода 1951 – 1954 г. учи във Висшата партийна школа. Между 1955 и 1962 г. е секретар на партийната организация в Главното политическо управление на българската армия[1]. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. След като се уволнява от армията става член на бюрото на Контролно-ревизионна комисия на Градския комитет на БКП в София. С указ № 922 от 11 май 1978 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Носител е още на ордени „Народна република България“ – I ст. (два пъти), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – III ст. (два пъти), „9 септември 1944 г.“ – ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1983), съветски орден „Червено знаме“ и други[2]. Умира през 1990 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 91
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 367