Въльо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въльо Николов
български учен
Роден
Техника
Област Двигатели с вътрешно горене
Работил в филиала на Технически университет – София
Публикации 107
Изобретения 2

Въльо Николов е български учен, професор в областта на „Двигатели с вътрешно горене“, директор на филиала на Технически университет – София в град Пловдив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въльо Николов Николов е роден на 11 декември 1961 г. в град Първомай. Завършва средното си образование през 1980 г. в Техникума по механотехника в град Пловдив. След това следва във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) – София, специалност „Двигатели с вътрешно горене“, която завършва през 1987 г. Кариерата си започва в Технологичния институт към Комбината за мотокари „Рекорд“ в Пловдив, където работи като конструктор.[1]

През есента на 1987 г. започва работа като асистент към Научно-учебния център „Механика“ на ВМЕИ-София, филиал Пловдив. През 1990 г. е избран за старши асистент, а от 1995 г. е главен асистент в катедра „Мобилна военна техника“ от Факултета за специална подготовка към филиала на Технически университет – София.[1]

През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Динамика на Стирлингов двигател от бета-тип с коляно-мотовилков механизъм“. През 2003 г. е избран за доцент в катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ от Факултета по машиностроене и уредостроене на филиала в Пловдив. От 2004 г. до 2011 г. е декан на факултета. След това е заместник-директор на филиала. Oт 2015 г. е професор в професионалното направление „Транспорт, корабоплаване и авиация“. През есента на 2015 г. е избран за директор на филиала на Технически университет – София в Пловдив.[2]

Има 107 научни труда, от които 84 са научни публикации в страната и чужбина, в областта на: бутални и газотурбинни двигателите с вътрешно горене; двигатели с външно внасяне на топлина, работещи по цикъла на Стирлинг; динамика и трептения на машини, автомобили и кари; пневматични и хидравлични задвижващи системи. Съавтор е на два учебника, две ръководства за курсово проектиране и два патента за изобретение. Участвал е в седемнадесет научноизследователски и внедрителски проекти.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Юбилеен медал „20 години ТУ-София, филиал Пловдив“ – 2006 г.
  • Почетен знак на град Пловдив – 2007 г.
  • Сребърен медал на ТУ-София – 2011 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]