Златозар Боев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златозар Боев
български зоолог
Роден
Златозар Николаев Боев

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област орнитология, палеонтология
Образование Софийски университет
Работил в Национален природонаучен музей
Титла професор
Семейство
Баща Николай Боев

Златозар Николаев Боев е български зоолог (орнитолог) и палеонтолог, професор.

Полага основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Изгражда най-богатите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни (неогенски и плейстоценски) и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека (над 15 000 публикации) по палеонтология и еволюция на птиците. Открива и описва 4 рода, 32 вида и 1 подвид изкопаеми птици от България и Гърция. Автор е на над 730 научни и научно-популярни статии, книги и учебници, отпечатани в 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1955 г. в София. Началното, основното и средното си образование завършва в родния си град в 15-то училище с гимназия „Адам Мицкевич“. Висше образование, специалност „Биология“ завършва в Катедра „Зоология“ на Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1980 г. при професор Цоло Пешев със защита на дипломна работа върху дребните бозайници от Огражден планина [1].

В Национален природонаучен музей при БАН (НПМ) при Българска академия на науките постъпва през 1980 г. и до 1983 г. работи като извънщатен сътрудник в Секция „Зоология“ под ръководството на доц. д-р Петър Берон. Там инвентаризира, подрежда и реставрира музейни колекции от птици, бозайници, мекотели (черупчести охлюви и миди), корали и др. В перида 1984 – 1986 г. е редовен докторант на НПМ при БАН, а негов научен ръководител е орнитологът доц. Симеон Симеонов. През 1986 г. защитава дисертационния си труд върху сравнителната морфология на чаплите. [2] Дисертационния си труд по фосилните птици на България защитава през 1999 г. [3] Участва в над 65 международни и национални научни форуми в 12 държави. Превежда на български и редактира 130 научно-популярни книги и 273 филма. Популяризаторската му дейност е основно в областта на палеозоологията, зоологията, орнитологията и природозащитата. В тези научни направления е подготвил 8 докторанти, сред които са и орнитолозите Димитър Демерджиев, Димитър Плачийски, Волен Аркумарев териологът Недко Недялков и др. Открива първите в Европа останки от фосилни (късен миоцен) птици носорози[4], първите в България останки от изкопаеми щрауси, пауни, снежни бухали, тетреви, най-древните в Европа останки от лешояди, орли змияри, соколи, кюкавци, черешарки, кръсточовки, чучулиги, зеленоножки, пъструшки и десетки други родове и видове птици.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1980. Еколого-фаунистични изследвания на насекомоядни бозайници и гризачи (Insectivora et Rodentia, Mammalia) от планината Огражден. Катедра „Зоология на гръбначните животни“, Биологически факултет, СУ „Климент Охридски“, 1 – 74, 30 фиг., 11 с. прил.
  2. Боев, З. 1986. Сравнително-морфологични проучвания на чаплите (сем. Ardeidae – Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН, Дис. за пол. на н. ст. „кандидат на науките“, С., 193 с. + 288 с. прил.
  3. Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1 – 243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1 – 135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1 – 108. прил.
  4. Boev, Z., D. Kovachev 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39 – 49.