Васил Николов (археолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Николов
български археолог
В. Николов в Националния археологически музей, София, януари 2017
В. Николов в Националния археологически музей, София, януари 2017

Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Национален археологически институт с музей при БАН
Титла академик на БАН

Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Васил Николов е роден в Бяла Слатина на 31 декември 1951 г.[1]. През 1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където е бил комсомолски секретар. След това над 7 години е безработен, според него поради „политически некоректен“ произход.

От 1984 г. работи в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Заемал е следните длъжности: ръководител на Секцията за праистория (1989 – 1999); заместник-директор на НАИМ-БАН (1999 – 2003); директор на НАИМ—БАН (2003 – 2007); е председател на Научния съвет (2003 – 2015); през 1991 г. е директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата; през периода 2017 — 2020 г. е заместник на председател на БАН. [2] Защититава две дисертации за придобиване на научни степени:

  • „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982) и
  • „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998).

През 1999 г. е избран за професор, през 2017 — за чл. кореспондент на БАН, през 2021 — за академик на БАН.

Сферата на научните му интереси обхваща: новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа[3]. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му интереси са в областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н.

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щ. Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина (София), в Сапарева баня, Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2007), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец и Капитан Андреево (съвместно с гл. асист. Виктория Петрова). Проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Солницата (Провадия) от 2005 г.

Главен редактор е на списанията „Старини – списание за балканска археология“ (1999 – 2005) и „Археология“ (от 2001 г.), поредицата Studia Praehistorica (от 2005 г.), годишника „Известия на Старозагорския исторически музей“ (2005). Редактор е на сборници със статии (15 в България и 2 в Германия), 4 книги и публикационната поредица Tell Karanovo в Австрия.

През периода 2017 — 2020 г. е заместник на председателя на БАН. Член-кореспондент на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (и негов председател в продължение на 2 мандата, 2006 – 2011) и на Института по археомитология, гр. Себастопол (щ. Калифорния, САЩ).

Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са Орденът за заслуги на лента на ФРГ (2008) и изследователските стипендии на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Университета на Саарланд в гр. Саарбрюкен, Германия). Обявен е за почетен гражданин на Провадия през 2016 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България