Васил Николов (археолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Николов
български археолог
Васил Николов в кабинета си в БАН
Васил Николов в кабинета си в БАН

Роден

Националност  България
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Археология
Работил в Национален археологически институт с музей на БАН
Титла академик на БАН
Повлиян от проф. Георги Георгиев
Васил Николов в Общомедия

Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките.

Биография и професионален опит[редактиране | редактиране на кода]

Васил Николов е роден в град Бяла Слатина на 31 декември 1951 г.[1]. През 1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Васил Николов работи в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН) от 1984 г. Заема следните длъжности:[2]

  • научен сътрудник, Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН (1884 – 1990 г.);
  • старши научен сътрудник ІІ ст., Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН (1990 – 1999 г.);
  • ръководител на Секцията по праистория към Археологически институт с музей – БАН (1989 – 1999 г.);
  • заместник-директор на АИМ-БАН от екипа на проф. Йорданка Юрукова (1999 – 2003 г.);
  • директор на същия институт, преименуван на Национален археологически институт с музей – БАН (2003 – 2007 г.);
  • председател на Научния съвет на НАИМ-БАН (2003 – 2015 г.);
  • директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата (1991 г.)
  • заместник-председател на БАН (2017 – 2021 г.);[3]
  • член на Общото събрание на БАН (2001 – 2008 г. и 2017 – 2021 г.);
  • член на Управителния съвет на БАН (2013 – 2021 г.);
  • член на „Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата (от 2005 г. до днес).
  • след пенсионирането си през 2022 г. е назначен като за специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН.

Научни степени, звания и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Защититава две дисертации за придобиване на научни степени:[2]

  • „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982 г.) и
  • „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998 г.).

През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. – за член-кореспондент на БАН.[4], а през 2021 г. – за академик на БАН.[5] Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България, като е негов председател в продължение на 2 мандата – периода 2007 – 2011 г. Член е и на „Института по археомитология“, гр. Себастопол (щат Калифорния, САЩ).[2] Получава многобройни стипендии и отличия, като Орден за заслуги на Федерална република Германия, на лента (2008 г.). Неколкократен стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на Саарланд, гр. Саарбрюкен, Германия.[6])

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Води лекционни курсове по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност „Археология“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и в Нов български университет и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.[2] Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Отделни лекции чете в други чужди университети и институти в: Амстердам, Санкт Петербург, Хайделберг, Франкфурт, Залцбург, Париж, Токио, Атина, Скопие, Хале, Вюрцбург, Саарбрюкен, Бон, Кийл, Берлин, Солт Лейк Сити, Лос Анжелис, Бъркли.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа.[2] Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили; разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите, а именно неолитните и халколитните ямни светилища.

Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Самият той организира част от тях, като по този начин допринася за популяризирането на новостите и за развитието на науката, включително и извън границите на България. Организатор е на международните симпозиуми „Неолитът в Югоизточна Европа“ (1997 г.), „Праисторическа Тракия“ (2003 г.),[7] „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“ (2009 г.)[8][9][10], „Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа“ (2010 г.)[11][12] , Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 – 600 г. пр. Хр.) и Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните ѝ райони“ (2012 г.).[13][14] Последните три са по проекти, подкрепени от фондация „Александър фон Хумболт“.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щефан Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005 г.), Капитан Димитриево (1998 – 2006 г.) и Крън (2002 – 2009 г.), на неолитните селища Слатина (София, от 1985 г.), Сапарева баня (1977 – 1987 г.), Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2010 г.), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева, 1983 – 1985 г.) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров, 2014 – 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец (2000 – 2009 г.) и Капитан Андреево (съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 – 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия (от 2005 г. досега).[2]

Редакторска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1999 – 2005 г. Васил Николов е главен редактор на списание „Старини – списание за балканска археология“, а от 2001 г. – на списание Археология. През периода 2004 – 2017 г. е главен редактор на „Studia Praehistorica“, през 2006 г. – на годишника „Известия на Старозагорския исторически музей, т. I“[2] и през 2017 г. – на общоакадемичното издание на БАН „Papers of BAS“. Съредактор е и на над 20 сборника със статии в България и Германия, на няколко книги, както и на четиритомната австрийска поредица „Tell Karanovo“.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • През май 2017 г. получава почетният знак „Златен век“ с огърлие[16] за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.
  • През 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на гр. Провадия.[17]
  • През 2017 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ и на гр. София.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биографична справка/Архив на оригинала от 2011-08-27 в Wayback Machine./events.bg
  2. а б в г д е ж з Биографични данни в официалния сайт на НАИМ-БАН/naim.bg. //
  3. Избраха трима зам.-председатели на БАН/www.banker.bg
  4. Григор Горчев, Чавдар Славов и Васил Николов са новоизбраните академици на БАН/www.bta.bg. //
  5. Новоизбрани академици на БАН/www.bas.bg. //
  6. Хумболтова специализация/humboldtunion-bulgaria.org. //
  7. Николов, В., Бъчваров, К., Калчев (ред.), П. Праисторическа Тракия / Nikolov, V., Bačvarov, K., Kalchev, P. (Eds.). Prehistoric Thrace. София-Стара Загора/ Sofia-Stara Zagora, 2004.
  8. Пресконференция по повод предстоящата конференция „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“/econ.bg. //
  9. Зидаров, П. Международен хумболтов симпозиум „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“, 19 – 22.11.2009 г., София. // Археология 3 – 4. 2009. с. 138 – 140.
  10. Nikolov, V., Bačvarov, K., Popov, H. (Hrsg.). Interdisziplinäre Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhalbinsel. Sofia, 2011.
  11. Милчева, Ж. В Провадия показват как солта е ставала злато/www.24chasa.bg. //
  12. Nikolov, V., Bačvarov, K. (Eds.). Salz und Gold: die Rolle des Salzes im prähistorischen Europa/ Salt and Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe. Provadia-Veliko Tarnovo, 2012.
  13. Учени от 12 страни обсъждат във Варна праисторията на Черноморския регион/www.moreto.net. //
  14. Nikolov, V., Schier, W. (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die Früheisenzeit (6000 – 600 v. Chr.) Kulturelle Interferenzen in der zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten. Humboldt-Kolleg Varna, Bulgarien, 16 – 20. Mai 2012. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa, 30. Rahden/Westf., 2016.
  15. Министерство на културата награди археолозите на годината/www.bulphoto.com. //
  16. Министър Боил Банов награди изявени творци по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост/mc.government.bg. //
  17. Избраха чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов за Почетен гражданин на Провадия/www.nbp.bg. //
  18. Решение № 606 на Столичния общински съвет от 14.09.2017 г./council.sofia.bg/documents. //
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България    

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]