Лиляна Перничева-Перец
| Лиляна Перничева-Перец | |
| български археолог | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност | българка |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | археолог |
| Работила в | Национален археологически институт с музей Нов български университет |
Лиляна Перничева-Перец е българска археоложка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 29 май 1940 година в град Пловдив. През 1964 годин завършва история с профил археология и музейно дело в Софийския университет. След това известно време е учителка по история. От 1972 година работи в Националния археологически институт с музей. В него отговаря за отдел Праистория и е автор на две от големите постоянни експозиции, направени през 1983 година и през 2002 година. През 1977 година защитава докторска дисертация на тема „Неолитна и халколитна архитектура в България“ в Историческия факултет на Софийския университет. Последователно става научен сътрудник II и I степен в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. През 1993 година получава званието старши научен сътрудник II степен с научния си труд „Неолитни селища в долината на Средна Струма“. От 1996 до 1999 година чете лекции по праисторическа архитектурата в Нов български университет.[1]
Интересите ѝ са насочени към развитието на праисторическите култури в Благоевградската област и основно в долината на Средна Струма. Активно участва в теренните обхождания и е един от заместник-ръководителите на голямата българо-полска експедиция „Струма“ за регистриране на археологически обекти по долината на Средна Струма (1977 – 1981). Проучвател е на редица праисторически обекти: Струмско-Кайменска чука (1978 – 1979), Българчево (1974, 1977 – 1987), Коларово (1980), Ковачево (1981), Катунци, Турски дол, Марчин (1981), Петрово (1981), Дамяница (1985, 1988 – 1989). Тези проучвания са в основата на студията „Prehistoric Cultures in the Middle Struma Valley: Neolithic and Eneolithic“.[1]
Умира на 6 ноември 2011 година в град София.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Гребска-Кулов, Малгожата. IN MEMORIAM Лиляна Перничева-Перец (1940 – 2011) // Българско е-Списание за Археология 1/2012. 2012. ISSN: 1314-5088. с. 113 – 118.
