Татарлар (вилает Одрин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Татарлар)
Татарлар
Tatarlar
— село —
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина232 m
Население548 души (2009)
Пощенски код22560
Телефонен код0284

Татарлар или Татарларе (на турски: Tatarlar) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на вилает Одрин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Татарлар е българско село в Османската империя. В 1830 година то има 150 български къщи, в 1878 - 125, а в 1912 - 178 български и 4 турски къщи.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Татарлар (Tatarlar) е село със 125 домакинства и 573 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Татарлар и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]

До 1912 година жителите на Татарлар обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български екзархийски семейства или 587 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Татарлар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Българското население на Татарлар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Татарлар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ковачев (1886- ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Павлов (1880 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ив. Ковачев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Татарларец (1865 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров Алтънчев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, работник, ІVотделение, Огнестрелен парк на МОО[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26 - 27.
  3. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за Селиолу.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  8. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  9. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  11. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.