Димитър Ташев (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за радовишанина, свещеник в Плевен,. За тракийския революционер вижте Димитър Ташев.

Димитър Ташев
български революционер и свещеник
Роден
Починал
1966 г. (78 г.)

Образование Цариградска българска духовна семинария
Семейство
Баща Ташо Андонов

Протойерей Димитър Ташев Дацев е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 август 1887 година в македонския град Радовиш, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Ташо Андонов Дацев е търговец и революционер от голям струмишки род, а майка му Вангелия Д. Ципушева е от Радовиш, дъщеря на възрожденеца Димитър Ципушев и сестра на революционера Коце Ципушев.[1] Завършва II прогимназиален клас в Радовиш, след което от III клас започва да учи в Струмица. Митрополит Герасим Струмишки му осигурява стипендия за Цариградската българска семинария, която завършва с отличен успех. После със стипендия на Екзархията в 1910 година завършва Духовната академия в Киев, Русия, със степен кандидат на богословието.[2]

Още в I курс на семинарията Ташев влиза във ВМОРО.[2] Внася революционни вестници, а след Хуриета пренася кореспонденцията на Тодор Александров и Христо Матов, които организират Съюза на българските конституционни клубове. След завършването на Киевската акдемия в 1910 годна става учител в Серското българско педагогическо училище. По време на изборите в 1912 година агитира за партията Свобода и споразумение, която е подкрепена от Екзархията. Няколко пъти е арестуван от младотурските власти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Георги Занков и нестроева рота на 11 серска дружина. Награден е с орден „За заслуга“[4]

Емигрира в Плевен и е архиерейски наместник и председател на църковното настоятелство на църквата „Свети Николай“. Димитър Ташев е председател на местното македонско братство. В 1926 година влиза в конфликт с Илинденската организация, която го обвинява в пиянство, комар и разхищение на пари, които е събирал като архиерейски наместник. Тодор Александров лично го призовава в писмо да се оттегли от македонските дела и да отиде в манастир.

В 1933 година Ташев участва в комисията на Великия македонски събор, изготвила деклакарцията на събора, в която се казва, че:

най-същественото условие за премахването на враждите и недоверието между балканските народи е обособяването на Македония, която днес е разпокъсана между трите държави Югославия, Гърция и България, в една самостоятелна политическа единица в нейните естествени географски граници. Идеалът е „Македония за македонците!“... С прискърбие съборът констатира, че рушители и престъпници спрямо македонското дело намират подкрепа и съдействие в българските официални политически кръгове.[5]

Димитър Ташев умира през 1966 г. на 79-годишна възраст.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 17.
  2. а б Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 19.
  3. Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 20.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 696.
  5. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
  6. "BG Север" - брой 27 (15 - 21 юли 2011 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония