Плевенско македонско благотворително братство
| Плевенско македонско благотворително културно-просветно братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Плевен, България |
| Езици | български |
Плевенското македонско благотворително културно-просветно братство е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Плевен.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 1 юли 1885 година в София, по покана на софийското дружество „Македонски глас“, се събират на конгрес в София представители на 18 македонски дружества от България, сред които и на Плевенското.[1]
На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Дружеството в Плевен участва активно в дейността на Организацията. На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегатът на Плевенското дружество е отхвърлен,[2] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат е Димитър Йосифчев[3] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегати са Димитър Константинов и Георги Узунов.[4]
На 10 август 1919 година Македонската благотворителна дружба в Плевен се саморазпуска и се преобразува в македонско братство. Начело като председател остава протойерей Димитър Ташев, а освен него в настоятелството влизат Димитър Башев (подпредседател), Петър Петрунев (секретар), Стоян Титев (касиер), а Александър Развигоров, Траян Конов, Ставри Тишев, Григор Пепелюгов, Христо Карамфилов и Ангел Николов, запасни членове са Анастас Мицаров и Христо Попов. В контролната комисия влизат Богатин Нагалов (председател), Минчо Тишев и Григор Натев са членове, Иван Костов и Михаил Фитов са запасни членове.[5]
Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Ставри Тишев и Траян Конов.[6]
На 13 декември 1925 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Траян Конев (председател), Петър Петрушев (подпредседател), Кирил Пеев (секретар), Борис Бошев (касиер), Александър Развигоров (кореспондент) и съветници Стоян Куршумов и Григор Настев.[7]
На 5 юни 1938 година в ново ръководство влизат Траян Конов Дончев (председател), Петър П. Петрушев (подпредседател), Кирил Николов Пеев (секретар), Михал Пасков (секретар), Георги Иванов Петров (съветник) Ставри Д. Тишев (съветник) и Стоян Манолов Куршумлиев (секретар). В контролната комисия влизат Анастас Д. Мацарев (председател) и членовете Тодор Димитров и Васил Стамболиев.[8]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година братството е преобразувано в Македонско културно просветно дружество „Илинден“ (1956 - 1977), а негов архив се съхранява в Държавен архив – Плевен.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Риндова, Бистра. Дейност на македоно-одринското дружество в Татар Пазарджик (1885 - 1903) // Известия на музеите в Южна България 10. 1984. с. 147.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 537.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (142). София, СМЕО, 5 януари 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 538 – 539.
- ↑ ДА – Плевен, ф. № 1389, оп.1
