Свети Николай (Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“
Pleven TodorBozhinov (23).jpg
Общ изглед
Map of Pleven 2.png
43.413° с. ш. 24.6167° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в Плевен
Вид на храма църква
Страна България България
Населено място Плевен
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия)
Епархия Плевенска
Архиерейско наместничество Плевен
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 18 октомври 1834 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е средновековна българска православна църква в Плевен[1]. Църквата е обявена за паметник на културата.

Църквата се намира в центъра на града в непосредствена близост до Драматичния театър „Иван Радоев“[2]. Сегашната сграда е от 1834 година. Тя е най-старата запазена църква в града и единственият в Плевен паметник от Българското възраждане с национално значение.

Сградата е вкопана в земята с около 2 м, а камбанарията ѝ се намира в отделна сграда, построена недалеч от централния вход на храма през 1883 г. Камбаната в нея е дар от финландски търговец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ и къщата-музей „Цар Освободител Александър II“, 1918 г.
Камбанарията на църквата

На мястото на днешния храм през ХІІІ век е построен малък параклис от дубровнишки търговци, които често посещавали града. В края на ХІV век татари, еничари и кърджалии неколкократно го опожаряват и ограбват[3].

През 1699 година плевенчани с много усилия успяват да получат султански ферман, с който им е разрешено храмът да бъде възстановен в стария му вид. Това става със средствата и труда на христолюбивите миряни. По-късно е построена църквата, която стои до днес. Осветена е на 18 октомври 1834 г. Храмът се превръща в център на борбата за църковна и национална независимост.

Там е намирал убежище Софроний Врачански, гонен от турци и гърци. Според някои историци тъкмо в тази църква през 1869 г. Васил Левски основава първия в страната революционен комитет за въстания срещу османското владичество. Там е отслужен и тържественият молебен на 11 декември 1877 г. по случай победата над армията на Осман паша и освобождаването на града, на който е присъствал и руският император Александър II Освободител.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлява типична трикорабна базилика, характерна за Българското възраждане. Уникални са външните му икони – над входа на сградата от запад и встрани от купола на централния неф от юг. Интересно е, че по стените, сводовете и арките на храма за по-добра акустика са вградени 462 специални глинени гърнета, подарени от плевенски грънчар.

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на църквата е разположен иконостас от орехово дърво, изработен от майстор Петър и 2 чираци от Тревненската дърворезбарска школа. Иконостасът е завършен 11 г. след освещаването на храма. Уникален е с това, че релефните фигури са заменени с други скулптурни изображения. Дърворезбата на иконостаса и особено ценните владишки трон и амвон са изработени през периода 1843 – 1845 година.

Важно сведение за авторството на иконите и иконостаса получаваме от кондиката на храма, която се намира в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Според записаното там иконите в по-голямата си част са дело на Димитър Христов Зограф, брат на най-прочутия майстор зограф от Възраждането Захари Зограф. В църквата е експонирана богата колекция на негови творби, включваща 68 икони. Останалите икони в храма са рисувани от представители на самоковската школа. Така, макар стените на църквата да не са изографисани, тя е богато изпълнена с ценни икони.

Дарители[редактиране | редактиране на кода]

Гробът с паметник в Плевен на дарителя Димитър Константинов

Измежду множеството плевенски дарители-енориаши за онова време като Екатерина Д. Константинова, Анастасия и Симеон Шопови, Цвета Димитрова, Кубрат Костов, Пъшо Бърдаров, Иван Железаров, Евдокия Топурова, Киро Станев и други, се откроява името на благодетеля Димитър Константинов – Касапина, който възлага на църквата изпълнението на поименен дарителски акт № 469 от 21.04.1914 година на обща стойност 3 милиона лева.

Тогавашният църковен настоятел Георги Марков подробно е описал тези и други събития около църквата в книгата си „Сто години Свети Николай“, разпечатена в 1100 броя, екземпляр от които се пази в архива на църквата на обществено достояние. В знак на всеобщо признание към дарителя и обществен благодетел Димитър Константинов след неговата смърт е погребан в непосредствена близост до църквата „Свети Николай“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Най старата църква в Плевен. // Написано от „Посредник". Статия във в. „Посредник“, 04.12.2009, раздел: Общество – Религия. Посетен на 30.09.2016.
  2. ((bg))  Храм Свети Николай в Плевен. // Написано от ТИЦ Плевен. публикувано от bulgariainside.com, 26.04.2012, раздел: Забележителности – Християнски. Посетен на 30.09.2016.
  3. ((bg))  Храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в Плевен. // Написано от „Грабо Медия" АД гр. Пловдив. публикувано от opoznai.bg, , раздел: Църкви и храмове. Посетен на 30.09.2016.

Използвани материали[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сто години Свети Николай“, Георги Марков. Плевен, Редакция „Мотавчиев“, 1940., в 58 страници с портрети и илюстрации – (църковен библиотечен архив).