Никола Казанджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Казанджиев
български революционер
Роден
Починал
19 март 1971 г. (91 г.)
Никола Казанджиев в Общомедия

Никола Георгиев Казанджиев (на испански: Nicolás Kazandjieff[1]) е български публицист, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Комунистическата партия на Аржентина.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Казанджиев със свои другари от Македония в Аржентина, 1908 година.

Казанджиев е роден на 23 март 1879 година в Радовиш, тогава в Османската империя.[2] В 1899 година влиза в редиците на ВМОРО. Участва в Илинденското въстание.[3] След това в 1905 година заминава за Аржентина, където работи като общ работник. Там от 1907 до 1919 година е член на Аржентинската социалистическа партия, а от 1919 на - Аржентинската комунистическа партия.[3] В 1907 година основава Македоно-одринското братство, чийто председател е в периода 1907 - 1908 година. Формира в 1924 година Македоно-българска комунистическа група от емигранти от Македония и Княжество България. В периода 1923-1930 година е член на Централния комитет на АКП.[3]

От 1936 година Казанджиев е собственик на вестника, излизал до 1939 година в Буенос Айрес, „Народна трибуна“. Взима активно участие в основаването и дейността на Македонския комитет в помощ на антифашистките движения в 1941 година. През 1942 година той провежда първия конгрес на славяните в Аржентина.

В 1948 година се установя в Скопие, Народна република Македония.[3] В 1963 година се мести в България и живее в София.[3]

Никола Казанджиев умира в София на 19 март 1971 година,[4][5], като оставя спомени.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Camarero, Hernán. La estrategia de clase contra clase y sus efectos en la proletarización del Partido Cominista Argentino, 1928 - 1935; in: Militantes, intelectuales y revolucionarios. Militantes, intelectuales y revolucionarios. Ensayos sobre marxismo e izquierda en América Latina. ed. Aguirre Carlos. Serie Historia y Ciencias Sociales. Raleigh, NC: Editorial A Contracorriente, 2013. ISBN 978-0-9853715-3-1. с. 27. Посетен на 1 септември 2015.
  2. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 188. Посетен на 1 септември 2015.
  3. ↑ а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 189. Посетен на 1 септември 2015.
  4. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 659. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 194-195.
  6. ↑ Фото-архив Тодор Славчев. // Посетен на 1 септември 2015.[неработеща препратка]
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Казанджиев&oldid=10959511“.