Направо към съдържанието

Михаил Шатоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Шатоев
български революционер
Роден
Починал
22 януари 1939 г. (63 г.)
Семейство
Братя/сестриДимитър Шатоев

Михаил Константинов Шатоев е български учител, книжовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Роден е на 15 май 1875 година в Радовиш, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин (Константин) Шатоев и Мариго̀ (Мария). Има по-голям брат – Димитър Шатоев, и четири сестри (Елена, Зоя, Пелагия и Кумяния). Вуйчовци му са революционерите Ташо А. Дацов и брат му Михаил Дацов.[1]

Получава основно образование в Радовиш. От 1888 година учи в Българското мъжко четирикласно училище в Скопие. Още като ученик започва да сътрудничи на вестници и списания като цариградското младежко списание „Зорница“. От 1892 година (възможно и от 1891) работи няколко години като учител в различни места из Скопския санджак: Раклиш, Конче (1892/1893, може би и 1893/1894), Иново (1894/1895, 1895/1896).[2]

17-годишен пише книгата „Домашно светило“ (1892), която не успява да публикува; проектира, в сътрудничество с Михаил Максимович, издател в Солун, и Н. Д. Арамиян, собственик на печатница в Цариград, издаването на поредица книжки с название „Тръндафил“ (неосъществено).[2][3] През май 1893 година е арестуван в Радовиш, след обиск са му иззети книги; след няколко дена е освободен, но книгите не са му върнати. През 1893 година проектира заедно с Иван Хаджиниколов детско списание „Искрица“, за което търси абонати, но идеята не се реализира. През април 1894 година е арестуван по политически причини. Същата година публикува в София книгата си „Избавена или истинска любов“, както и две научнопопулярни статии в списание „Свят“.[2]

През пролетта на 1895 година участва в създаването на местния революционен комитет в Радовиш заедно с брат си Димитър Шатоев, Ташо А. Дацов и брат му Михаил А. Дацов (техни вуйчовци), Христо Попилиев и Кръстю Димчев (Дилчев) от Битоля (тогава главен учител в Радовиш). Броят на членовете бързо нараства и той е изпратен в Щип при Гоце Делчев и Даме Груев, за да донесе революционна литература.[4]

Умира на 22 януари 1939 година в Роман.[5]

„Избавена или истинска любов“, 1894, София

„Милка“, 1897, София

„Как да запазим младостта и продължим живота, според известни професори и лекари“, 1905, Станимака, под псевдонима М. К. Драгийски

„Ръководство по аритметика“, 1 изд.1922, София; 2 прераб. и доп. изд. 1927, Роман

„Любовта на ученичката“, 1935, Враца

„Два разказа“ (книга),1902, София, под псевдонима М. К. Драгийски

„Линхард и Гертруда“ от Песталоци

„Женитбата на Жюлиена“ от М. Прево

„Силата на любовта“ от К. Франтаур

„Училищният инспектор“ от К. Трихкович

„Парижките катакомби и комарджийници“ от А. Бувие

Подготвени за печат

[редактиране | редактиране на кода]

„Без вина виновен“ (повест), „Кръв за кръв“ (разказ), „Когато жената иска“ (комедия в 5 действия), „Красивата туркиня“ (комедия), „Аз любих, но изменника убих“ (роман)[7]

  1. Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 91, 410.
  2. а б в Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 410 – 411.
  3. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 53. Посетен на 26 октомври 2013 г.
  4. Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 142 – 143.
  5. Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 415.
  6. а б Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 91, 411 – 415.
  7. Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 138.