Зорница (списание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зорница.

„Зорница“
Информация
Вид месечник
Начало 1864 г.
Край 1895 г.
Език български

„Зорница“ е протестантско месечно списание на български език, издавано в Цариград от 1864 до 1895 г.

От 2 януари 1876 г. излиза и седмичният вестник „Зорница“, като списанието е ориентирано към читатели в юношеска възраст.

От Петко Славейков, през Иван Вазов и Пейо Яворов, до Симеон Радев и Иван Шишманов българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, както и силното медийно влияние на „Зорница“ в българското общество.

Поради голямата си популярност и социалната си насока „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историци като изданието, оказало най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането.

През 1863 г. д-р Албърт Лонг се премества в Цариград, където помага на Илайъс Ригс в подготовката за изданието на Българската библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на „Зорница“. Първият брой е отпечатан официално през 1864 г. Главен редактор е д-р Албърт Лонг, а през 1865 г. тази отговорност поема Илайъс Ригс. Новото списание излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа 8 четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на д-р Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Танзимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения. Друга цел е адресирането на определени теми в списанието до нуждите на жените. По онова време не съществува друго издание с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на Илайъс Ригс. Тя публикува серия от статии под заглавието „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което „Зорница“ оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Илайъс Ригс, природознание (д-р Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864 и 1871 г., когато д-р Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

Като цяло месечното списание „Зорница“ не е информационно, а по-скоро образователно пособие. Цената му от 4 гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40 – 60 гроша. На много места списанието е използвано вместо скъпите учебни помагала. Отпечатва се в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез пътуващи работници и кираджии се отправя към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдяват чрез мисионерски станции и подстанции, доставян от служители на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи етническите български територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

През 1872 г. на Второто годишно събрание на Евангелската мисия за Европейска Турция делегатите натоварват Илайъс Ригс със задължението да подпомогне по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския превод на Библията и „Зорница“ излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче е откриването на седмичен вестник „Зорница“.[1]

Последният брой на сп. „Зорница“ е от декември 1895 г. То се слива с „Детоводител“ в полумесечен вестник под името „Зорница-детоводител“, което се издава в Самоков от 1 януари 1896 до 27 декември 1901 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]