Петруш Поплазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петруш Поплазаров
български революционер
Роден

Награди„Свети Александър“

Петруш Поплазаров (изписване до 1945 година: Петрушъ попъ Лазаровъ) е български революционер, радовишки околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петруш Поплазаров е роден в град Радовиш, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО, а през май 1898 година е арестуван от турските власти. След излизането си от затвора минава в нелегалност и става четник при Велко Миков между 1901 и 1902 година. По-късно е придружител на Гоце Делчев при обиколката му в Петричко. След това е назначен за самостоятелен радовишки войвода със задача да организира тайните канали в околията.[1][2]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Петруш Поплазаров е награден с орден „Свети Александър“.[3]

Умира след 1918 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 378.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.