Ангелко Палашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ангелко Палашев)
Ангелко Палашов
български търговец
Роден
около 1780 г.
Починал
около 1850 г. (70 г.)
Семейство
ДецаСава Палашева

Ангелко Палашов или Палашев е български общественик и просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангелко Палашов е роден в края на XVIII век в град Велес, тогава в Османската империя, произхожда от богатия род Палашовци[1] от махалата Пърцорек. Изпратен е от баща си да учи в Земун, където научава писмено и говоримо немски и сръбски език, след което ръководи търговията на баща си със сахтияни в Пеща. След като се завръща във Велес започва да организира българската община и училищното настоятелство в Пърцорек, които започват да функционират през 1843 година. Между 1845 и 1846 година търговията на Палашов запада, но през 1847 година е избран за член в училищното настоятелство, като се разпореждал с постъпленията и плащанията на пари.

В бележника си той пише:

Азь грѣшный и рабъ Божiй Анҕелко Палашовъ зрытель и настоѧтѣль словено-болгарской училиште Прьцоречкогъ стаго Георгiѧ Самописца начна водиты рачунъ сосъ страхъ Божiй и да будетъ милость и благодать верху мѧ Божiй будiй аминъ. месец Априлъ 23-а, лѣто 1847-о Велес город.[2]

Палашов вероятно умира през 1850 година във Велес.[3][4]

За него през 1892 година Васил Кънчов пише:

Би трябвало да се очаква, че Палашов ще се появи във Велес със сръбски идеи, както е ставало много често с ония българи, които са учили в гръцки училища и са почнали да се наричат гърци. Но тогаз не е имало кой да мисли даже за сърби в Македония и Палашов си останал българин. Той е бил надъхан с патриотизъм и с най-голямо старание се завзел да уреди една добра община в Пърцорек, заедно с училищно настоятелство.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби, София, 1929, стр.5.
  2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, изд. „Нука и Изкуство“, 1970 (фототипно изд. от 1931 г.), стр. 80
  3. Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.232-236.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 493.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.232-233.