Константин Шулев
| Константин Шулев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Саздо Шулев |
Константин (Костадин ) Петрушев Шулев е изявен деец на Българското възраждане в Македония.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Шулев е роден във Велес, тогава в Османската империя в семейството на видния търговец Петър Шулев. Замогва с търговия на манифактурни стоки.
Той и четиримата му братя Димко, Андо, Георги и Саздо Шулеви са едни от водачите на българската партия в градовете Велес и Струмица в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Участва като представител на Велешка епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград, който заседава от февруари до юли 1871 година по въпроса за управлението на Екзархията и избирането на първия екзарх (през юли е заменен с Лазар Йовчев).[4] Той е един от основателите и пръв председател на читалище „Просвещение“ във Велес, създадено на 1 септември 1871 година.[5] В 1873 година Константин Шулев е сред водачите на акцията за присъединяване на Струмица и Струмишко към Велешката българска епархия, приключила неуспешно.[6]
Подписва Пълномощно на българи от Македония за участие в Учредителното събрание на Княжеството от 13 февруари 1879 година.[7] Чрез пълномощното представителите на Македония искат:
| „ | ... да изразят горещото желание на всичките жители — българи от Македония, което [се] състои в единството на народа ни, както много пъти сме изразили пред Европейските сили, а за разделението от братията ни сме ся протестирали не еднажди и не ще престанем от да ся протестираме и да ся стремим за обединението ни, докле тече в жилити ни българска кръв.[7] | “ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петруш Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Саздо Шулев | Константин Шулев | Андо Шулев | Димко Шулев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Шулев (1874 – 1956) | Богдан Шулев | Александър Шулев (1895 – след 1942) | Коста Шулев (1898 – 1925) | Лазар Шулев (1875 – след 1943) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 66.
- ↑ Хаджипанзов, Петър. Видни велешани. София, Македонски научен институт, 2011. ISBN 978-954-8187-83-1. с. 111.
- ↑ Костенцев, Арсени. „Спомени“, София. 1984.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986, (фототипно издание), стр.340.
- ↑ Кънчов, Васил. „Сегашното и недавното минало на град Велес“. София, 1970. стр.267-268 // Архивиран от оригинала на 2010-11-12. Посетен на 2010-07-05.
- ↑ а б Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 358.
