Лазар Шулев
| Лазар Шулев | |
| български революционер | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Лазар Димев (Димков) Шулев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1875 година[2] в големия централномакедонски български град Велес, тогава в Османската империя.[1] Принадлежи към голям български род, взел участие в както сам пише „повдигането на националната свест в народа“.[3] По майчина линия е от рода Весови. В продължение на 10 година от 1901/1902 до 1911/1912 година е основен български екзархийски учител из разни села на Велешката и Струмишката околия. Същевременно е активен легален деец на ВМОРО, като посреща и съпровожда нелегалните чети и служи като куриер. Работи заедно с войводите Пано Николов, Мирчо Атанасов, Дачо Йотов и Пане Константинов.[1]
На 9 март 1943 година, като жител на Велес,[1] подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петруш Шулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Саздо Шулев | Константин Шулев | Андо Шулев | Димко Шулев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Шулев (1874 – 1956) | Богдан Шулев | Александър Шулев (1895 – след 1942) | Коста Шулев (1898 – 1925) | Лазар Шулев (1875 – след 1943) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 360.
- ↑ Към 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 361.
