Ганчо Хаджипанзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ганчо Хаджипанзов
поет, интербригадист
Gancho Hadzi Panzov.JPG
Роден
Починал
18 ноември 1936 г. (36 г.)
Брой на „Трудова Македония“ с известие за смъртта на Хаджипанзов

Ганчо Хаджипанзов (на македонска литературна норма: Ганчо Хаџипанзов) е поет и участник в Испанската гражданска война и член на ВМРО (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Велес на 12 август 1900 година[1] в богато семейство. Като ученик влиза в революционното движение и поради това е изключен от гимназията в родния си град. През 1920 година се включва в предизборната кампания на ЮКП за общинските и парламентарни избори. Същата година заедно с Никола Оровчанец, Бане Андреев и Георги Шоптраянов става член на Литературно-художественото дружество „Нада“. Заедно с други комунисти издава нелегалният вестник „Искра”, който е списван на велешки диалект. Скоро след това заминава за Скопие, където продължава да учи и да отслужва военната си служба, като не спира да се занимава с революционни дейности.

Гонен през ноември 1923 година преминава нелегално българската граница с идеята да учи новинарство в София. През есента на 1924 година през Гърция заминава за Париж, където става член на Френската комунистическа партия и се включва в работите на синдикатите. Във Франция се включва в работата на тамошната македонска емиграция, ставайки член на ВМРО (обединена) и на македонската народна федеративна група.

След избухването на Испанската гражданска война, Хаджипанзов се включва в дейност на ФКП в помощ на Испанската република. Започва да набира доброволци, които да заминават за Испания да се бият на страната на републиката. Той също заминава с първата група доброволци. Там след като преминава военно обучение му е даден чин сержант и той влиза в състава на първа международна бригада, създадена през октомври 1936 година. В началото на ноември бригадата е изпратена да помага в отбраната на Мадрид. На 18 ноември при нападение край Университетския град в Мадрид Хаджипанзов загива. В момента на смъртта му до него са Трайко Мишковски и Борис Атков, които го погребват.[2][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творческата активност на Хаджипанзов е свързана най-вече с периода му в Париж. Там пише на френски език, а от творчеството му е запазена поемата „Ще се върна” и няколко песни: „Детството на един град“, „Сирени“, „Бал на вентилаторите“, „Поема за родният град“ и „Алказар“.

На шестия месец от смъртта му в родната му къща се организира помен, на който присъстват негови другари. Там Кочо Рацин, който е приятел на сестра му Румена Хаджипанзова, прочита песента „Испанска балада“ посветена на трагичната му смърт.

През 1961 година в книгата „Испанска земя“, съдържаща спомени на участници от Македония в Испанската гражданска война, за първи път е публикувана поемата на Хаджипанзов „Ще се завърна“. През 1986 година Перо Коробар издава монографията си „Ганчо Хаджипанзов“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1576.
  2. Блаже Ристовски „Животот и делото на Кочо Рацин (1908-1943)“, „Матица македонска“, Скопје, 2009, 281 стр.
  3. Перо Коробар, Божо Стефановски „Во меѓународните бригади на Шпанија“ (ур.) „Студентски збор“, Скопје, 1989, 215 стр. и Борис Атков во Č. Kapor (ur.) "Španija 1936–1939. Zbornik sjećanja jugoslavenskih dobrovoljaca u španskom ratu", Beograd, 1971, tom V, 177 str.
     Портал „Македония“         Портал „Македония