Владимир Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Весов
български архитект
Роден
1882 г.
Починал
7 август 1967 г. (85 г.)

Учил вТехнически университет - Мюнхен
Солунска българска мъжка гимназия
Научна дейност
ОбластАрхитектура
Известен сСвети Архангел Михаил“ (Крупник)

Владимир (Хаджи) Иванов (Йованов) Весов е български архитект от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Весов е роден в 1882 година[2] в град Велес, тогава в Османската империя в семейството на видния български общественик хаджи Йован Весов.[1] В 1909 година завършва с двадесет и третия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Завършва инженерство в Мюнхен, Германия.[4] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 12-та пионерна дружина.[5] Проектира различни обществени, както и частни сгради. По време на Втората световна война е ангажиран за военни строежи на Източния фронт.[6] Весов е автор на хижа „Кумата“ на Витоша[7] и на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Крупник. Член е на Македонския научен институт.[1]

Умира в 1967 година в София.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Парцел 25. // София помни. Посетен на 10 януари 2016.
  2. Изчислено според Екзархийското преброяване на населението в Солун от 1907 година, когато е 25-годишен. https://www.solunbg.org/images/Publikatsii/Monografia_end.pdf с. 174, бел. 95.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  5. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 93.
  6. Ограбването и разоряването на българското стопанство от германските империалисти през Втората световна война. София, Наука и изкуство, 1966. с. 200.
  7. Хижа „Кумата“. // Парк Витоша. Посетен на 10 януари 2016.