Саздо Весов
| Саздо Весов | |
| български търговец и общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Саздо Андреев Весов е български търговец и общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Саздо Весов е роден в град Велес, тогава в Османската империя, във видния велешки род Весови.[1] Заедно с брат си Иван Весов развиват голяма търговска дейност, същевременно участват дейно в борбата за самостоятелна българска църква.
В 1889 година преценява, че е по-изгодно да се засели в Солун. Дотогава търговските им интереси са представлявани там от търговската къща на Самуел Нахмили (в периода 1883 – 1885 година), а по-късно от къщата на Илия Бенсусан (1885 – 1889). По това време синът му Андрей Весов е ученик в Солунската българска мъжка гимназия.[2]
Основава търговска къща в Солун и поема търговията на фамилията в града и през солунското пристанище, а брат му Иван Весов остава във Велес и поддържа контактите с вътрешността.[2] В края на XIX век Саздо Весов е сред най-богатите български търговци в града – името му е сред осемте с капитал между 1000 и 30 000 турски лири в проучването на Атанас Шопов в 1897 година.[3]
В 1897 година членове на ВМОРО отвличат сина му (8- или 12-годишен), за да вземат откуп. Детето е върнато на родителите, но все пак търговците плащат 200 турски лири, за да се избегнат други подобни случаи.[4][5]
Солунските българи още от 80-те години на XIX век се опитват да добият правото да имат свой представител във вилаетското управление, в градските и съдебните учреждения. Чак в 1899 година е постигнато избиране и утвърждаване на българин за член на вилаетското управление (Идаре меджлиса) – Саздо Весов.[6]
След Солунските атентати (1903) Саздо Весов, брат му Иван Весов (преселил се в Солун в 1900 година) и синът му Андрея Весов са арестувани и държани затворени няколко месеца. В домът им бил намерен ученически тефтер с песен с „противно съдържание“ за османските власти.[7]
Убит е през ноември 1907 година в Солун от гръцки агенти (според гръцки сведения), вероятно с цел да бъде сплашена българската общност.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Андрея Весов | Янко Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Весов (1843 – 1922) | Саздо Весов (? – 1907) | Ангеле Весов | Илия Весов (1832 – 1895) | Петре Весов | Мицка Кушева | Михаил Кушев (1812 – 1905) | Симеон Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Весов (1882 – 1967) | Андрей Весов (? – 1907) | Любомир Весов (1892 – 1922) | Димитър Весов (1895 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Весов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби. София, 1929. с. 5.
- ↑ а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 75.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 358.
- ↑ Ползите и вредите от солунските атентати. Рапорт № 438 на Атанас Шопов // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 22 декември 2022.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 118–119.
- ↑ Ползите и вредите от солунските атентати. Рапорт № 294, 391, 438 на Атанас Шопов // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 22 декември 2022.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 361, 361 бел. 319.
