Направо към съдържанието

Саздо Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саздо Весов
български търговец и общественик
Роден
неизв.
Починал

Саздо Андреев Весов е български търговец и общественик от Македония.

Саздо Весов е роден в град Велес, тогава в Османската империя, във видния велешки род Весови.[1] Заедно с брат си Иван Весов развиват голяма търговска дейност, същевременно участват дейно в борбата за самостоятелна българска църква.

В 1889 година преценява, че е по-изгодно да се засели в Солун. Дотогава търговските им интереси са представлявани там от търговската къща на Самуел Нахмили (в периода 1883 – 1885 година), а по-късно от къщата на Илия Бенсусан (1885 – 1889). По това време синът му Андрей Весов е ученик в Солунската българска мъжка гимназия.[2]

Основава търговска къща в Солун и поема търговията на фамилията в града и през солунското пристанище, а брат му Иван Весов остава във Велес и поддържа контактите с вътрешността.[2] В края на XIX век Саздо Весов е сред най-богатите български търговци в града – името му е сред осемте с капитал между 1000 и 30 000 турски лири в проучването на Атанас Шопов в 1897 година.[3]

В 1897 година членове на ВМОРО отвличат сина му (8- или 12-годишен), за да вземат откуп. Детето е върнато на родителите, но все пак търговците плащат 200 турски лири, за да се избегнат други подобни случаи.[4][5]

Солунските българи още от 80-те години на XIX век се опитват да добият правото да имат свой представител във вилаетското управление, в градските и съдебните учреждения. Чак в 1899 година е постигнато избиране и утвърждаване на българин за член на вилаетското управление (Идаре меджлиса) – Саздо Весов.[6]

След Солунските атентати (1903) Саздо Весов, брат му Иван Весов (преселил се в Солун в 1900 година) и синът му Андрея Весов са арестувани и държани затворени няколко месеца. В домът им бил намерен ученически тефтер с песен с „противно съдържание“ за османските власти.[7]

Убит е през ноември 1907 година в Солун от гръцки агенти (според гръцки сведения), вероятно с цел да бъде сплашена българската общност.[8]

 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов
  1. Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби. София, 1929. с. 5.
  2. а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 75.
  3. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
  4. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 358.
  5. Ползите и вредите от солунските атентати. Рапорт № 438 на Атанас Шопов // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 22 декември 2022.
  6. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 118–119.
  7. Ползите и вредите от солунските атентати. Рапорт № 294, 391, 438 на Атанас Шопов // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 22 декември 2022.
  8. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 361, 361 бел. 319.