Гьошо Нацев
| Гьошо Нацев | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Гьошо Андов Нацев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1871 година[2] във Велес, тогава в Османската империя. Взима дейно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО, като развива широка революционна и обществена дейност. Дълги години е член на епархалния съвет и на училищното настоятелство. От 1904 година е член на съдебната комисия на революционната организация за Велес и околията. В 1906 година е замесен в аферата около Крум Зографов и за да не бъде арестуван, бяга в Свободна България, където се установява временно в Кюстендил. След бягството му, Скопският извънреден съд го осъжда на смърт задочно.[3]
На 8 март 1943 година, като жител на Велес, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 108.
- ↑ Към 8 март 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 109.
