Лазар Крайничанец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Крайничанец
български книжовен деец
Роден
около 1895 г.
Починал
неизв.
Етнос българи[1]

Лазар Крайничанец е български книжовен деец, издател и печатар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1895 година[2] във Велес, тогава в Османската империя. Установява се в Скопие, където отваря печатница „Крайничанец“. В началото на XX век печатницата на Лазар Крайничанец е една от двете модерни печатници в града[3] и печата много български издания, сред които и книгата на Тодор Крайничанец „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.[4] Новата сръбска власт обаче налага тежки данъци на българските печатници и купува собствена печатница в 1926 година по нареждане на Жика Лазич за разпространение на сръбска пропаганда, за да противостои на българския печат.[3]

За печатарската си пробългарска дейност е съден от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година, осъден по Закона за обидата на македонската чест.[5][6] Излежава присъдата си в концентрационния лагер в Идризово.[7]

В 1977 година е съден отново заедно с Петър Захаров и Ангел Митрев Геройски за пробългарска дейност - за твърдението, че македонците са българи.[8][7] Митрев и Крайничанец са арестувани по обвинение, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев[9] и изданието на Българската академия на науките „Македонският въпрос - историческа справка“,[7] за което след няколкомесечни изтезания и затвор Крайничанец е осъден на пет години и половина за вражеска пропаганда, а Митрев - на пет години.[8][10]

Коста Църнушанов описва самозащитата на Крайничанец на процеса си така:

Лазар Крайничанец например заявил, че не се чувства в нищо виновен. Като българин и човек, свободен да чете всичко, което е във връзка с родния му край, е купил в България двете книжки и ги е чел, както се чете всяка книга на който и да е език. В България е намерил книги скопско издание, в които се ругае България, българските учени, българският народ, но никой никого не е подвел под отговорност за това.[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.strumski.com.
  2. Към 1977 година е на 82 години, виж Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/. // България Македония 1. 2019.
  3. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 563.
  4. Крайничанецъ, Т. Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ. Скопие, Печатница „Крайничанецъ“, 1942.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 478.
  6. Каракачанов, Красимир. ВМРО - 110 години борба за българщината. Македония прес, 2004. с. 232.
  7. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 445.
  8. а б Kostov, Chris. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996. Oxford, Peter Lang, 210. ISBN 978-3-0343-0196-1. p. 90. (на английски)
  9. Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/. // България Македония 1. 2019.
  10. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 446.
     Портал „Македония“         Портал „Македония