Павлина Климкар-Меанджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павлина Климкар-Меанджиева
Павлина Климкар–Меанџиева
поетеса от Северна Македония
Родена
Починала
3 март 2018 г. (68 г.)

Учила вСкопски университет

Павлина Климкар–Меанджиева (на македонска литературна норма: Павлина Климкар-Меанџиева) е поетеса от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1949 година във Велес, тогава в Югославия. Завършва Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като преподавател в училище „Коле Неделковски“ във Велес. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1995 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тивнеења (поезия, 1978),
  • Неразделности (поезия, 1978),
  • Ораница (поезия, 1983),
  • Тишина што се слуша (поезия, 1991),
  • Кралица на гревот (поезия, 1991),
  • Бршлен (поези, 1992),
  • Зол трн непремолк (поезия, 1992),
  • Жежок ветер (поезия, 1993),
  • Голтач на огнови (поезия, 1994),
  • Од дневникот пред изгорување (поезия, 1995),
  • Македонска вертикала (поезия, 1997),
  • Уста полна светлина (поезия, 1997),
  • Цунами (поезия, 1999),
  • Чудна случка (илюстрирана книжка, 1999).

Носителка е на наградата на община Велес за цялостно творчество „Гемиџии“ за 2010 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]