Никола Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Весов
български архитект
Роден
1891 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Мюнхенски технически университет
Научна дейност
ОбластАрхитектура

Никола Саздов (Симеонов) Весов е български архитект от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Весов е роден в 1891 година в град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на видния член на българската община Саздо Весов. Завършва с двадесет и четвърти випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1910 година[2] и по-късно архитектура в Мюнхенския технически университет [3] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, младши офицер в 1-во тежко допълващо артилерийско отделение, за отличия и заслуги през войната е награден с орден „За заслуга[4]

Проектира различни обществени, както и частни сгради в Горна Джумая и София.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 13-14
  5. ДА-Благоевград, Ф125К, Оп.1, а. е. 7, л. 60