Кушеви
| Кушеви | |
| Страна | .svg){kind=small} Османска империя България |
|---|---|
| Представители | Михаил Кушев, Бано Кушев, Петър Кушев |
| Националност | българи |
Кушеви е голям български род от град Велес, Македония, едно от видните велешки семейства заедно с Весови, Дръндарови, Хаджиничеви, Хаджипанзови, Владикоецови, Пройчеви, Попкочови, Голистоянови, Ризови, Четкови, Попйорданови, Джайкови, Шоптраянови, Шулеви, Пенини, Попгьорчеви и Крепиеви.[1]
Един от родоначалниците на този род е войводата Кушо, като коренът е някъде към края на XV – началото на XVI век.[2] Според полковник Страшимир Кушев в първата половина на XVI век Кушо владеел голямо количество земя под Клепата, южно от Чичевския манастир, над турското Долно Чичево. В архивите на велешкия храм „Свети Пантелеймон“ има сведения, че в 1682 Йован Кушев дарил пари за позлатяване на олтара. В XVII век Кушеви откупуват земя от турски чифликчии, дават я на български селяни и така се създава село Горно Чичево. В XVIII и XIX век Кушеви освен чифликчии са и търговци на кожи и жито.[3]
С течение на времето фамилията се разселва предимно към други части на България, но има представители и в Хърватия и Швейцария.[4]
В XIX век виден представител на Кушеви е виенският търговец Михаил Кушев (1812 – 1905).[4] Синът му Бано Кушев (1873 – 1910) е виден български обществен деец, учител в много български училища в Македония и деец на ВМОРО. Брат му Петър Кушев (1870 – 1839) е също революционер от ВМОРО и политик.[5] Двамата сина на Бано – Илия Кушев (1896 – 1901) и Тодор Кушев (1901 – 1925), загиват като четници на ВМРО.[6]
Георги Кушев (1862 – 1901) от Велес е екзархийски учител и директор на училищата в Прилеп, Щип и Битоля,[7][8] а след като завършва медицина в Москва (1892 г.) работи като лекар в България.[8]
В 1912 година Васил Кушев, 18-годишен, от Велес е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-та солунска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[9]
| Михаил Кушев (около 1740 — 1855) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицка Весова | Михаил Кушев (1812 — 1905) | Анастас Кушев | Кица Хаджизафирова | Пано Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бано Кушев (1873 — 1910) | Елена Владикоецова (1875 — ?) | Петър Кушев (1870 — 1939) | Георги Кушев (1862 — 1901) | Страшимир Кушев (1871 — 1959) | Никола Панов | Диме Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Кушев (1896 — 1922) | Тодор Кушев (1901 — 1925) | Михаил Кушев (1905 — 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 1.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 115.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 2.
- ↑ а б Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 3.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 5.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 7.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 122-123.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 130.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
