Кушеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кушеви
СтранаНационално знаме на Османската империя Османска империя
Национално знаме на България България
ПредставителиМихаил Кушев,
Бано Кушев,
Петър Кушев
Националностбългари

Кушеви е голям български род от град Велес, Македония, едно от видните велешки семейства заедно с Весови, Дръндарови, Хаджиничеви, Хаджипанзови, Владикоецови, Пройчеви, Попкочови, Голистоянови, Ризови, Четкови, Попйорданови, Джайкови, Шоптраянови, Шулеви, Пенини, Попгьорчеви и Крепиеви.[1]

Един от родоначалниците на този род е войводата Кушо, като коренът е някъде към края на XV – началото на XVI век.[2] Според полковник Страшимир Кушев в първата половина на XVI век Кушо владеел голямо количество земя под Клепата, южно от Чичевския манастир, над турското Долно Чичево. В архивите на велешкия храм „Свети Пантелеймон“ има сведения, че в 1682 Йован Кушев дарил пари за позлатяване на олтара. В XVII век Кушеви откупуват земя от турски чифликчии, дават я на български селяни и така се създава село Горно Чичево. В XVIII и XIX век Кушеви освен чифликчии са и търговци на кожи и жито.[3]

С течение на времето фамилията се разселва предимно към други части на България, но има представители и в Хърватия и Швейцария.[4]

В XIX век виден представител на Кушеви е виенският търговец Михаил Кушев (1812 – 1905).[4] Синът му Бано Кушев (1873 – 1910) е виден български обществен деец, учител в много български училища в Македония и деец на ВМОРО. Брат му Петър Кушев (1870 – 1839) е също революционер от ВМОРО и политик.[5] Двамата сина на Бано – Илия Кушев (1896 – 1901) и Тодор Кушев (1901 – 1925), загиват като четници на ВМРО.[6]

Георги Кушев (1862 – 1901) от Велес е екзархийски учител и директор на училищата в Прилеп, Щип и Битоля,[7][8] а след като завършва медицина в Москва (1892 г.) работи като лекар в България.[8]

В 1912 година Васил Кушев, 18-годишен, от Велес е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-та солунска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[9]

 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 — 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
 
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 — ?)
 
Петър Кушев
(1870 — 1939)
 
Георги Кушев
(1862 — 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 — 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 1.
  2. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 115.
  3. Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 2.
  4. а б Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 3.
  5. Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 5.
  6. Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 7.
  7. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 122-123.
  8. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 130.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.