Медуза (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Горгона Медуза)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Медуза.

„Медуза на Караваджо“, 1598-1599, изображение на отрязаната глава на Медуза

Медуза (на гръцки: Μέδουσα, по-точно Медуса – „страж, защитничка, повелителка“) е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Те били чудовища с женско лице и змии вместо коси[1]. Имали способността да вкаменяват с поглед. Считало се, че Медуза е най-страшната и единствена смъртна от горгоните.

Убита е от Персей, а от кръвта ѝ се родил крилатият Пегас.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Медуза била най-малката дъщеря на Форкис и Кето. [2]. Единствената смъртна сред горгоните.

Според легендите тя била девойка с красиви коси и искала да се състезава с богинята Атина по красота. Била изнасилена от Посейдон в храма на Атина и богинята превърнала косите ѝ в хидри. [3]. Посейдон я съблазнил, превръщайки се в птица[4].

„Персей“ с главата на горгона; статуя на Бенвенуто Челини

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Когато Персей получил задачата да намери горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова пък е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял, след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери граите – сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите граи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере дотам с лодка. Видели го нереидите – морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ.

Тъй като по времето на смъртта ѝ Медуза била бременна от Посейдон, от обезглавеното ѝ тяло с кръвта излезли и нейните деца от Посейдон – великана Хризаор (бащата на Герион) и ослепително белия крилат кон Пегас. От капките кръв, попаднали в пясъците на Либия, се появили отровни змии и унищожили всичко живо (по Лукан, това били т.нар. Ливийски змии [5]: аспид, амфисбена, амодит и василиск). Местна легенда гласи, че от кръвта, която се проляла в океана, се появили коралите.

Самата Атина – богинята на мъдростта – украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

Според други версии, Медуза била родена от Гея и убита от Атина по време на гигантомахията [6]. Съгласно Евгемер е убита от Атина [7]. В подражание на жал по Горгона, Атина изобретила двойния авлос [8].

Главата на Медуза[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите, дори отрязана, главата на горгоната запазила способността си да превръща хората в камъни. От това ѝ качество се възползвал Персей в боя с Кето – драконоподобно чудовище и майка на горгоните, която била изпратена от Посейдон да опустоши Етиопия. Като показал лика на Медуза на Кето, Персей я превърнал в камък и спасил Андромеда, царската дъщеря, която била предложена като жертва на Кето. Преди това превърнал в камък и титана Атлас, който поддържал небесния свод недалеч от острова на горгоните и той се превърнал в Атласките планини, които се намират в съвременното Мароко.

По-късно по същия начин Персей превърнал в камъни и цар Полидект и неговите слуги, които преследвали неговата майка Даная. В крайна сметка главата на Медуза била поставена на егидата на Атина („на гърдите на Атина“) [9]. В изкуството е прието тази глава да се изобразява като апотропея на доспехите на гърба на богинята или под ключиците на нейните гърди.

Според Павзаний нейната глава лежи в хълм около площада на Аргос [10]. Циклопите изработили главата на Медуза от мрамор и я поставили в храма на Кефис в Аргос [11].

Древноримска мозайка с изображение на горгонейон при входа на дом. Национален археологически музей, Мадрид

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека II 3, 2; 4, 2-3; 5, 12; III 10, 3
  2. Хигин, „Митове“ 151
  3. Овидий, „Метаморфози“ IV 794 – 801
  4. Овидий, „Метаморфози“ VI 120
  5. Лукан. Фарсалия IX 700—733
  6. Еврипид. Йон 989—991
  7. Хигин, Астрономия II 12, 2
  8. Нон, Деяния на Дионис XXIV 36
  9. Павзаний, Описание на Елада I 24, 7
  10. Павсаний. Описание на Елада II 21, 5
  11. Павзаний, Описание на Елада II 20, 6

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Stephen R. Wilk. Medusa: Solving the Mystery of the Gorgon (Oxford, OUP, 2008).