Направо към съдържанието

Даная

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за митологичния персонаж. За картината вижте Даная (Рембранд ван Рейн).
Даная
Характеристики
Описаниегероиня от древногръцката митология
РодителиАкрисий
Евридика
ДецаПерсей
Даная в Общомедия

Даная (на гръцки: Δανάη) в древногръцката митология е дъщеря на царя на Аргос – Акрисий и неговата съпруга Евридика.[1]

Когато Акрисий питал делфийския оракул дали ще има син, той му отвърнал, че няма да има, но дъщеря му ще роди син, който ще го убие. Акрисий се върнал в Аргос и заключил в подземията на двореца си Даная, за да не роди тя син. Зевс се влюбил в Даная, превърнал се в дъжд и след като Даная приела дъжда, той възвръщайки образа си, се съединил с нея. От този съюз Даная родила Персей.

Даная на Тициан (изобразен е моментът на зачеването на Персей от златния дъжд)

В античната литература

[редактиране | редактиране на кода]

Митът за Даная е активно използван от атинските драматурзи. В частност, Есхил му посвещава трагедиите „Форкис“ и „Полидект“, сатирната драма „Рибари“, Софокъл – трагедиите „Акрисий“ и „Даная“, Еврипид – трагедията „Даная“[2].

Иконография

[редактиране | редактиране на кода]

В античното изкуство

[редактиране | редактиране на кода]
Ерос изсипва златен дъжд върху Даная, антична фреска в Помпей.

Най-ранните изображения на този сюжет са достигнали до нас върху вази от Древна Атина, датиращи от времето на Есхил; вероятно е този сюжет да е дошъл във вазовата живопис от театъра. Така върху кратер на майстор на име Триптолем (ок. 490 г. пр.н.е.), съхраняван в Ермитажа, Даная, която излегната на ложе оправя косата си, е изобразена облечена. На обратната страна на тази ваза е изобразена Даная, държаща бебето Персей в ръцете си, докато Акрисий ѝ заповядва да влезе в сандък, по който дърводелец все още извършва довършителни дейности. Драматизмът на тези сцени и жестовете на участниците подсказват, че те изобразяват фрагменти от театрално представление. На сандъка, в който трябва да се напъха Даная, се виждат отвори, оставени за дишане на актьорите.[3]

Даная, приемаща златен дъжд (Детайл от червенофигурен камбановиден кратер от Беотия, около 450 г. пр.н.е., Лувъра в Париж)

Примери за антична вазопис и стенописи от Помпей с тази тема са оцелели и до днес. В Древна Гърция и Рим никога не е имало скулптурни изображения на Даная, поне не са оцелели доказателства, че изобщо е имало такива. Не е било обичайно и тя да е изобразявана гола.[4] В късноантичното изкуство обаче се появява друга Даная. Вече не персонаж от високата драма, а проститутка, разголваща тялото си заради дъжд от златни монети, изсипващи се върху нея.[5]

В изкуството на европейското Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В средновековната илюстрация Даная се появява като символ на целомъдрието, нейното чудотворно зачатие се тълкува като непорочно, предшественик на Благовещение.[6]

Триумфът на Даная. Илюстрация към Хипнеротомахия Полифили.

В една от илюстрациите към „Хипнеротомахия Полифили“ Даная може да се види в колесница, теглена от еднорози, митични същества, символизиращи целомъдрието.[5]

Даная в кулата. Илюстрация към книгата на доминиканския монах Франциск де Рец.

Даная често е изобразявана в кула, тъй като така римските поети Овидий и Хораций са описвали мястото, в което е била затворена. Такава Даная виждаме в илюстрацията към книгата на доминиканския монах Франциск дьо Рец „De generatione Christi, sive defensorium inviolatae castitatis“ (1447–1448), която развива християнска интерпретация на нейния образ. Даная, със скръстени ръце и прикриваща гърдите си (в поза, в която често е изобразявана Дева Мария), протяга ръка от прозореца на средновековна кула към антропоморфното слънце. Тук златният дъжд е заменен от слънчеви лъчи, символ на божествената любов.[5]

В ренесансовото изкуство

[редактиране | редактиране на кода]

Живописната традиция за изобразяване на Даная и златния дъжд започва с картина на холандския художник Ян Госарт от 1527 г. Въпреки нехарактерната за Средновековието чувственост на това платно, Госарт, следвайки дьо Рец и други средновековни автори, вижда Даная като въплъщение на целомъдрието.[7]

„Даная“ на Ян Госарт (Мабюз), 1527 (Стара пинакотека, Мюнхен)
„Евангелист Лука рисува портрет на Дева Мария“ на Ян Госарт (Мабюз), 1520

Така че много историци на изкуството сравняват тази фигура на Даная с фигурата на Дева Мария от друга картина на Госарт, „Евангелист Лука рисува портрет на Дева Мария“, отбелязвайки, че и двете женски фигури са седнали на земята и са облечени в сини наметала, а всяка от тях има по една разголена гърда.

Въпреки това, един от пионерите на съвременната иконография и автор на първия труд върху иконографията на Даная, Ервин Панофски, свързва визията на Госарт за Даная не толкова с алегорията на Дева Мария, колкото със средновековната адаптация на „Метаморфози“ на Овидий – и смята неговата „Даная“ не толкова за олицетворение не на християнското целомъдрие, а на близкия до него древноримски морален принцип.[8]. Сравнявайки двете картини на Госарт, лесно е да се забележи еротизмът на последната: изразен по-специално в голите колене и наметалото, изхлузващо се от раменете. В сравнение със средновековните изображения на Даная, дори тази степен на голота изглежда повече от смела.[9]

Както и да е, лесно е да се забележи контрастът между „Даная“ на Госарт и голите фигури, лежащи в постеля, в по-късни картини на Кореджо и Тициан.[6] Тук личността на Даная се разглежда в светлината на съвсем различно разбиране на легендата за нея. Дори Августин от Хипон, следвайки късноантичните художници, които виждат в златния дъжд не предимно чудо, а златни монети – пари, а в Даная – блудница, разголила се заради тях, описва случилото се с нея като падение, извършено заради златото. Бокачо също описва Даная грешницата, а не Даная праведницата.[10]

Въпреки всички разлики обаче, съществува известно сходство и приемственост между картината на Госарт и „Даная“ на Кореджо, нарисувана четири години по-късно (въпреки че художниците очевидно са работили, без да знаят нищо един за друг). Това се забелязва например по известно сходство в позата, ъгъла, под който Даная на Кореджо е полуседнала спрямо зрителите и стаята.[11] Ако обърнем внимание на гледката от прозореца, ще видим, че художникът не е скъсал напълно със средновековната традиция Даная да се поставя в кула. Тази картина, наред с друг еротично-митологичен сюжет от Кореджо, „Леда и лебедът“, платно, нарисувано година по-късно, превръща женската голота в изображение, приемливо за живописта.[12]

В изкуството на Новото време

[редактиране | редактиране на кода]

В музиката

[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. Рихард Щраус композира операта „Любовта на Даная“ (на немски: Die Liebe der Danae). Генералната репетиция се състои през 1944 г., а официалната премиера – през 1952 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Аполодор, II, 2, 2; II, 4, 1.
  2. ↑ Escher-Bürkli J. Danaë 2 // Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,2. Stuttgart, 1901. Kol. 2086.
  3. ↑ Karl Kilinski. Danaë // Greek Myth and Western Art: The Presence of the Past. Cambridge University Press, 2013, p. 163.
  4. ↑ Luba Freedman. The allantica Depiction of Classical Myths // Classical Myths in Italian Renaissance Painting. Cambridge University Press, 2011, p. 128.
  5. ↑ а б в Karl Kilinski. Danaë // Greek Myth and Western Art: The Presence of the Past. Cambridge University Press, 2013, p. 164.
  6. ↑ а б Eric Jan Sluijter. Emulating Sensual Beauty: Representations of Danaë from Gossaert to Rembrandt // Simiolus: Netherlands Quarterly for the History of Art, 1999, Issue 27, № 1/2, p. 7.
  7. ↑ Eric Jan Sluijter. Emulating Sensual Beauty: Representations of Danaë from Gossaert to Rembrandt // Simiolus: Netherlands Quarterly for the History of Art, 1999, Issue 27, № 1/2, pp. 5-6.
  8. ↑ Erwin Panofsky, „Der gefesselte Eros (Zur Genealogie von Rem brandts Danaë)“. In: Oud Holland, 1933, p. 206
  9. ↑ Eric Jan Sluijter. Emulating Sensual Beauty: Representations of Danaë from Gossaert to Rembrandt // Simiolus: Netherlands Quarterly for the History of Art, 1999, Issue 27, № 1/2, p. 8.
  10. ↑ Karl Kilinski. Danaë // Greek Myth and Western Art: The Presence of the Past. Cambridge University Press, 2013, p. 164-165.
  11. ↑ Eric Jan Sluijter. Emulating Sensual Beauty: Representations of Danaë from Gossaert to Rembrandt // Simiolus: Netherlands Quarterly for the History of Art, 1999, Issue 27, № 1/2, pp. 9-10.
  12. ↑ Karl Kilinski. Danaë // Greek Myth and Western Art: The Presence of the Past. Cambridge University Press, 2013, p. 165.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Даная“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Даная&oldid=12664804“.