Германски археологически институт
| Германски археологически институт Deutsches Archäologisches Institut (DAI) | |
 | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1829 г. |
| Сайт | www.dainst.org/en/ |
| Германски археологически институт в Общомедия | |
Германският археологически институт (на немски: Deutsches Archäologisches Institut, DAI[1]) е международна научноизследователска институция. Тя е основана в Рим през 1829 г. Тогава институтът се е наричал Instituto di corrispondenza archeologica.[2] Днес институтът е част от Федералното външно министерство на Германия със седалище в гр. Берлин. Има над 350 служители, работещи на 20 места по света. Те извършват теренни археологически проучвания и изследвания в областта на археологията, античността и културно-историческото наследство.[3]
Германският археологически институт има многобройни извънщатни членове в страната и чужбина, които се избират от централното ръководство на института. Повечето от тях са член-кореспонденти на Германския археологически институт.
История[редактиране | редактиране на кода]
Германския археологически институт е създаден по времето когато археологията постепенно започва да се налага като научна дисциплина. Тогава вече съществуват научни археологически дружества като Accademia Etrusca например. Идеята за създаване на Археологическия институт възниква в Рим през 1820 г. Тя се представя от т.нар. „римски хиперборейци“, кръг приятели съставен от европейски учени, художници и дипломати. Те констатират, че с бързи темпове започват да се добиват нови знания и археологически артефакти, което трябва да е предмет на изследване от страна на едно организирано, международно сътрудничество. Ранните опити за създаване на това “римско-хиперборейско” общество и днес се обозначава с логото на Германския археологически институт, където е изобразен хиперборейски грифон.
На 2 януари 1829 г. археологът Едуард Герхард, пруският пратеник Кристиан Карл Йосиас фон Бунзен, хановерският шарже д'афер в Рим Аугуст Кестнер, Карло Феа и датският скулптор Бертел Торвалдсен призовават за основаването на Института “Di corrispondenza archeologica”. Института се открива на 21 април същата година, митичният рожден ден на град Рим. Тагава Пруският престолонаследник и по-късно крал на Германия Фридрих Вилхелм IV е спечелен за каузата в качеството му на протектор.
Първият президент на Института е френският посланик в Кралство Неапол, херцог дьо Блакас д'Аулп. Тагава управлението на институцията е поверено на няколко секретари. След смъртта на херцог дьо Блакас д'Аулп през 1839 г., през 1841 год. президент на Института стана принц фон Метерних. След смъртта му през 1859 г. института престава да извършва каквато и да е дейност. Сред учредителите на тази първа институция са и: Ото Магнус фон Щакелберг и Теодор Панофка.
Първоначалната цел на института е била да събира и публикува всички археологически открития в областта на класическата археология с акцент — гръцката и римската античност. Тогава се публикуват редица артефакти и открития от Египет и Близкия изток. Тогава Института има две категории членове:
— Първата категория обхваща член-кореспонденти (socii), които са част от научна мрежа организиращи учени от цяла Европа. За целта са отворени секции в Италия, Германия, Франция и Англия. Парижката секция развива активна дейност през първите години под ръководството на херцог дьо Луин.
— Втората, по-малка група са пълноправни членове (membri). Те изпълняват текущи задачи и са задължени да предоставят лични научни приноси и да одобряват научните публикации. По същество това разделетие съществува и днес.
Само по себе се основаването на Instituto di corrispondenza archeologica е революционно събитие. Тогава за пръв път се публикуват редица значими археологически паметници. Те се публикуват в Bullettino degli Annali dell'Instituto di Corrispondenza Archeologica. Създава се и голяма библиотека, която е отворена за всички изследователи. Института организира редица публични лекции и дискусии. Всички тези действия превръщат Римския институт в един от водещите центровете за археологически изследвания в Европа и модел при създаването на много национални институти, най-вече тези в Средиземноморските страни и Близкия изток.
През 1833 г. Едуард Герхард, е назначен за директор на Кралския музей в Берлин. По това време националните интереси на Германия довеждат до туширане на интернационалната насоченост на институцията. Първата, сравнително скромна сграда на института е построена през 1836 г. Тя се намира на територията на пруското посолство на хълма Капитолия в Рим. От 1942 год. Секретарите на Института започват за получават и възнаграждения за своя труд. Министерството на културата на Прусия започва да финансира всички дейности на Института. В началото Управителният орган и Централната дирекция са били с международно участие, но от 1848 г. там работят само германски граждани. През 1871 г. Институтът за археологическа кореспонденция, както се е наричал тогава, официално е превърнат в Пруска държавна институция. Три години по-късно е наречен Германски императорски археологически институт.
Превръщането на Института от частна международна асоциация със седалище в Рим в Пруско-германски институт не е резултат от целенасочено асимилационна политика на Пруската държава. Това е отражение на политическата ситуация в Европа по онова време. Тогава, такава международна организация в този си вид не е могла да просъществува самостоятелно поради променената международна обстановка. Въпреки това Института успява да запази своето международно влияние и през 1846 год. В Париж се открива Френския институт.
След преобразуването на Института в императорска институция[4] през 1874 г. е открит негов клон в Атина, който, подобно на римския отдел, също има за цел да описва и публикува археологическа информация свързана с паметниците от древността, като в началото се фокусира върху провеждане на теренни археологически изследвания, археологически регионални такива и топографски проучвания. В Рим подобни изследвания започват да се провеждат едва след Втората световна война.
През 1902 год. променящите се условия довеждат до основаването на Римско-германската комисия (RGK), като, под влияние на историцизма в науката, интересът се променя от художествено-историко-филологическата ориентация на археологията към емпиричната експертиза, основаваща се на резултатите от теренни археологически проучвания. Целта е била да се създаде организация, която да бъде дом на по-новите археологически дисциплини от праисторията до ранната история, както и на провинциалната римска археология. Тогава RGK е трябвало да се превърне в център на археологическите изследвания в Германия, които преди това са се извършвали от регионалните институции за опазване на паметници на културата, Асоциациите на антики и Комисията за Лимеса на Райха. Подобно на Института в Италия, и този не провежда целенасочени археологически проучвания, но участва в проектите в Халтерн и Трир.
Във връзка със стогодишнината си Германсия археологически институт се разширява значително. Открит е отдел за изследвания на Египет в Кайро, който обединява няколко предишни германски организации. Открива се отделът и в Истанбул, а през 1943 год — и в Мадрид.
Статус[редактиране | редактиране на кода]
Германският археологически институт е част от отдел на Федералното външно министерство на Федерална република Германия. Институцията има самостоятелно, академично самоуправление.[5] Това е една от институциите, играещи важна роля за провеждане на германската културна, образователна и външна политика.[6] Много често Германският археологически институт играе ролята на посредник в междуправителствени взаимоотношения. Той поддържа връзки с много научни организации по света. Негови членове са не само немски археолози, но и известни чуждестранни изследователи. За членство в Германския археологически институт не се кандидатства, мястото е избираемо. Приемането на член-кореспондент или на пълноправен член се счита за специална чест и израз на професионално признание.
Германският археологически институт има свои филиали в много страни, където се провеждат археологически и културно-исторически изследвания, често в сътрудничество с учени от приемащите страни. Традиционно Средиземноморският регион и Близкият изток са основните области на неговите проучвания. Германският археологически институт провежда теренни археологически проучвания, организира редица изследователски експедиции и участва в изпълнението на други проекти. От 2009 г. изгражда центрове за върхови постижения в сферите на научните изследвания и образованието, част от Инициативата за външна научна политика на Германия.[7] Това е една от водещите международно признати изследователски организации в Германия. За да поддържа този си стандарт, Институтът получава специално финансиране за научни изследвания по програмата Genshagen на Федералното правителство на Германия
Една от целите на Института е да осигури едно по-комплексно разбиране на понятието култура, което да допринесе за диалог между културите. Институтът е призван да допринеся за изграждане на позитивната репутация на Германия пред света, особено чрез осъществяване на безкористно изследване на други култури и на научен обмен с други нации.[8]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Централно управление[редактиране | редактиране на кода]
В централната сграда на Германския археологически институт се намира на ул. Подбиелскиалее в гр. Берлин, район Дахлем. Там са офисите на президента, генералния секретар, както и централните служби.
Ръководни органи[редактиране | редактиране на кода]
Германският археологически институт се ръководи от президент. От 2011 г. това е Фридерике Флес, първата жена президент. От 2014 г. главен секретар на института е Филип фон Румел. Той представлява президента на Института по въпросите свързани с: организацията на научните изследвания и научната политика на Института. Президентът координира и организира централното ръководство на Института.
Органи на управление[редактиране | редактиране на кода]
Института се управлява от Управителен съвет. Управителният съвет се състои от: председателя, главният секретар и директорите на отделите и комисиите на Института.
Бордът на директорите отговаря за разработването на общите научни концепции и стратегията на научните изследвания, както и за разработването на организационните разпоредби.[9]
Отдели, офиси и изследователски центрове[редактиране | редактиране на кода]
Германският археологически институт има следните отдели:
- Отдел „Евразия“ на Германския археологически институт (Eurasien-Abteilung des Deutschen Archäologischen Instituts) (Berlin), директор Свенд Хансен (Svend Hansen), зам. директор Майке Вагнер (Mayke Wagner)
- Клон на Германския археологически институт в Техеран, Иран, под ръководството на Джудит Томалски (Judith Thomalsky)
- Клон на Германския археологически институт в Пекин, Китай, под ръководството на Майке Вагнер (Mayke Wagner)
- Отдел Ориент на Германския археологически институт (Берлин) под ръководството на Маргарете ван Ес (Margarete van Ess) и заместник – Симоне Мюл (Simone Mühl)
- Клон на Германския археологически институт в Дамаск, Сирия, под ръководството на Клаудия Бюриг (Claudia Bührig)
- Клон на Германския археологически институт в Сана, Йемен, под ръководството на Ирис Герлах
- Клон на Германския археологически институт в Багдад, Ирак, действащ ръководител е Маргарете ван Ес (Margarete van Ess)
- Германски археологически институт в Атина, Гърция, под ръководството на Катя Шпорн, заместник – Оливер Пилц
- Германски археологически институт в Истанбул, Турция, под ръководството на Феликс Пирсон, заместник – Мориц Кинзел
- Германски археологически институт в Кайро, Египет, под ръководството на Дитрих Рауе, заместник – Ралф Боденщайн
- Германски археологически институт в Мадрид, Испания, под ръководството на Дирче Марзоли, заместник – Феликс Арнолд
- Изследователски център на Германския археологически институт в Лисабон, Португалия
- Германски археологически институт в Рим – Римски отдел, Италия, под ръководството на Ортуин Дали, заместник – Норберт Цимерман
Главни секретари[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Цонзе (Alexander Conze) (1887 – 1905)
- Отто Пухщайн (Otto Puchstein) (1905 – 1911)
- Ханс Драгендорф (Hans Dragendorff) (1911 – 1922)
- Герхард Роденвалдт (Gerhart Rodenwaldt) (1922 – 1926)
Президенти[редактиране | редактиране на кода]
- Герхард Роденвалдт (Gerhart Rodenwaldt) (1926 – 1932)
- Теодор Виганг (Theodor Wiegand) (1932 – 1936)
- Мартин Шеде (Martin Schede) (1938 – 1945)
- Карл Вайкерт (Carl Weickert) (1947 – 1954)
- Ерих Беерингер (Erich Boehringer) (1954 – 1960)
- Курт Бител (Kurt Bittel) (1960 – 1972)
- Вернер Кремер (Werner Krämer) (1972 – 1980)
- Едменд Бухнер (Edmund Buchner) (1980 – 1988)
- Хелмуд Кирилайс (Helmut Kyrieleis) (1988 – 2003)
- Херман Парцингер (Hermann Parzinger) (2003 – 2008)
- Ханс-Йахим Гехрке (Hans-Joachim Gehrke) (2008 – 2011)
- Фредерике Фес (Friederike Fless), първата жена президент (от 2011)[10]
Научни организации — комисии[редактиране | редактиране на кода]
- Римо-германската комисия във Франкфурт на Майн под ръководството на Керстин П. Хофман
- Изследователски център в Инголщат (1984–2015)
- Изследователски център в Будапеща към Унгарската академия на науките (от юни 2016 г.)
- Комисия за стара история и епиграфика в Мюнхен под ръководството на Кристоф Шулер и Рудолф Хаенш
- Комисия за археология на неевропейските култури (KAAK), бивша „Комисия за обща и сравнителна археология“ (KAVA) в Бон под ръководството на Jörg Linstädter
- Commission for Archaeology of Non-European Cultures — Изследователски център с ръководител Christina Franken
Комисиите имат научни консултативни съвети, чиито членове преди са били избирани за неограничен период от време. Сега същите се избират с мандат максимум от 10 години.
Български учени, член-кореспонденти на Немкия археологически институт[редактиране | редактиране на кода]
- проф. Хенриета Тодорова
- проф. Иван Гацов
- доц. Христо Попов
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Adolf Michaelis: Geschichte des Deutschen Archäologischen Instituts 1829–1879. Asher, Berlin 1879.
- Gerhart Rodenwaldt: Archäologisches Institut des Deutschen Reiches 1829–1929. de Gruyter, Berlin 1929.
- Das Deutsche Archäologische Institut. Geschichte und Dokumente. 10 Bände. von Zabern, Mainz 1979–1986.
- Klaus Junker: Das Archäologische Institut des Deutschen Reiches zwischen Forschung und Politik: die Jahre 1929 bis 1945. von Zabern, Mainz 1997, ISBN 3-8053-2339-5.
- Nicole Kehrer (Hrsg.): Das Deutsche Archäologische Institut. Eine 190-jährige Geschichte = The German Archaeological Institute. A 190-year history. Deutsches Archäologisches Institut, Berlin 2019.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официалната интернет страница на института [1]
- ↑ https://katalog.ub.uni-heidelberg.de/cgi-bin/titel.cgi?katkey=1697516
- ↑ fallback.dainst.org Архив на оригинала от 2017-11-07 в Wayback Machine.
- ↑ Hans Meyer: Der Rechtsstatus des Deutschen Archäologischen Instituts. Rechtsgutachten, AA 2004/2, S. 155–220 // Архивиран от оригинала на 2023-04-12. Посетен на 2023-11-03.
- ↑ § 1 Abs. 2 Satzung des Deutschen Archäologischen Instituts Архив на оригинала от 2018-03-30 в Wayback Machine. (PDF)
- ↑ Deutsches Archäologisches Institut
- ↑ Das Deutsche Archäologische Institut auf einer Webseite des Auswärtigen Amtes[неработеща препратка]
- ↑ Das Deutsche Archäologische Institut auf einer Webseite des Auswärtigen Amtes
- ↑ Членове на борда на директорите на уебсайта на DAI.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-03-05. Посетен на 2023-11-02.
|
