Лучано Берио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лучано Берио
Luciano Berio
италиански композитор
Luciano Berio.jpg
Роден
Починал
27 май 2003 г. (77 г.)
Рим, Италия

Религияатеизъм
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Учил вМиланска консерватория
Работил вкомпозитор, диригент, пианист
НаградиУолф награди за изкуства (1991)
Музикална кариера
Стилопера
Инструментипиано
Активностот 1947 г.
ЛейбълДойче Грамофон
Участник вЕвропейска академия на науките и изкуствата
Американска академия за изкуство и наука
Семейство
БащаЕрнесто Берио
СъпругаКати Берберян
Сюзан Ояма
Талия Пекър
Деца2 дъщери и 3 сина

Уебсайтwww.lucianoberio.org
Лучано Берио в Общомедия

Лучано Берио (на италиански: Luciano Berio) е италиански композитор, известен с експерименталната си електронна музика (особено с написаната през 1968 г. „Симфония за гласове и оркестър“).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Opera (1970, преработка 1977)
  • La vera storia (1982)
  • Un re in ascolto (1984)
  • Vor, während, nach Zaide (1995; прелюд, интерлюд и завършек на оперен фрагмент от Моцарт)
  • Outis (1996)
  • Cronaca del luogo (1999)
  • Turandot (2001; завършек на операта на Джакомо Пучини)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]