Лучано Берио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лучано Берио
Luciano Berio
италиански композитор
Luciano Berio.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Религия атеизъм
Професия композитор, диригент, пианист
Семейство
Баща Ернесто Берио
Съпруга Кати Берберян
Сюзан Ояма
Талия Пекър
Деца 2 дъщери и 3 сина

Уебсайт www.lucianoberio.org
Лучано Берио в Общомедия

Лучано Берио (на италиански: Luciano Berio) е италиански композитор, известен с експерименталната си електронна музика (особено с написаната през 1968 г. „Симфония за гласове и оркестър“).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Opera (1970, преработка 1977)
  • La vera storia (1982)
  • Un re in ascolto (1984)
  • Vor, während, nach Zaide (1995; прелюд, интерлюд и завършек на оперен фрагмент от Моцарт)
  • Outis (1996)
  • Cronaca del luogo (1999)
  • Turandot (2001; завършек на операта на Джакомо Пучини)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]