Херметизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Херметизъм

Хермес Трисмегист

Пантеон
Хермес Трисмегист · Тот · Хермес

Главни книги
Corpus Hermeticum · Кибалион

Общности, изповядващи херметизма

Розенкройцерски орден · Орден на Златната Зора · Сабиани

Свързани теми
Алхимия · Астрология · Кабала · Таро

Известни последователи
Християн Розенкройц • Марсилио Фичино • Корнелий Агрипа • Парацелз • Джордано Бруно • Джон Дий • Робърт Флъд • Елифас Леви • Елена Блаватска • Рудолф Щайнер

Херметизмът е философско-религиозно течение с езотеричен характер.

Основано е на текстовете в книгата „Корпус Херметикум“, като авторството на книгата е приписвано на легендарния Хермес Трисмегист, който е представян като древноегипетски мъдрец и жрец. За него се смята, че е синкретизъм на древноегипетския бог Тот и древногръцкия бог Хермес. Тези вярвания повлияват и на западноевропейските езотерични традиции.

Съгласно традициите на херметизма – това е учение за висшите природни закони, подчиняващи се на принципите на причинността и аналогията. Според херметиците, по силата на принципа на аналогията, причинните връзки могат да се допълват посредством магическо въздействие върху действителността чрез собствените желания на адепта на тайното учение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хермес Трисмегист, от D. Stolcius von Stolcenbeerg: Viridarium chymicum, 1624

За поклонници на херметизма се споменава още през 830 година, когато халиф Ал Мамун преминал през град Харан и там се срещнал с хора наречени „сабиани“. Те заявяват пред мюсюлманските власти че техен пророк е Хермес Трисмегистус и книгата, от която се ръководят, е Херметика. В западна Европа основната част на Корпус Херметикум е преведена от гръцки през 1460 година от Марсилио Фичино за библиотеката на Медичите, макар че отделни откъси са споменавани още през IV век от алхимикът Зосимус.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Херметизмът използва различни имена за върховната реалност, като Бог, Господ, Отец, Ум (Nous), Създателят, Всичко, Единият и т.н. Характерно за херметичния възглед за божествеността е, че Бог е едновременно всичко и създател на всичко. Херметиците същп вярват вярват в prisca theologia, доктрината, че съществува една единствена чиста теология (prisca theologia), че тя е дадена от Бог на човека в древността, и че стои в основата на всички религии.

В книга 9 на "Корпус Херметикум", Хермес обяснява че разумът (разумът и знанието) поражда или добро, или зло, в зависимост от това дали човек получава възприятията си от Бог или от демони. Бог ражда добро, а демоните - зло. Сред злините, породени от демоните, са: „прелюбодеяние, убийство, насилие над баща си, кощунство, безбожие, удушаване, самоубийство от скала и всякакви други демонични действия”. Това ни дава доказателство, че херметизмът включва разбиране за етика и морал. Думата "добър" обаче се използва много строго. Те се използва само за препратки към Бог. Само Бог (в смисъла на разума, а не в смисъла на Всичко) е напълно свободен от злото. Хората са възпрепятствани да бъдат добри, защото човекът, имайки тяло, е погълнат от своята физическа природа и не знае за Висшето благо.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Г., Античният херметизъм, София: СУ К. Охридски и СОНМ, 1999, ISBN 978-954-07-1131-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]