Раждането на Венера (Ботичели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раждането на Венера.
| Раждането на Венера | |
 | |
| Художник | Сандро Ботичели |
|---|---|
| Година | 1482 – 1486 |
| Техника | темперни бои върху платно |
| Размери | 172,5 × 278,5 cm |
| Изложена | Галерия Уфици, Флоренция |
| Раждането на Венера в Общомедия | |
„Раждането на Венера“ (на италиански: Nascita di Venere) е картина на италианския художник от Тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в Галерия „Уфици“ във Флоренция.
История[редактиране | редактиране на кода]
Биографът Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания“ (1550)[1] споменава, че картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и „Пролет“ се съхраняват във вила „Кастело“ във Флоренция, принадлежаща на Козимо де Медичи. Голяма част от специалистите по история на изкуството приемат, че картината е нарисувана за Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, владеещ Вила Кастело през 1486 г. Лоренцо е брат на Лоренцо Великолепни, херцогът на Флоренция.[2] По-късни инвентарни записи на фамилията Медичи потвърждават, че Лоренцо е притежавал „Пролет“, а еднозначно доказателство, че именно той е поръчителят на „Раждането на Венера“, не е открито. Има и версия, според която Ботичели е нарисувал „Раждането на Венера“ не за Лоренцо де Медичи, а за един от своите знатни съвременници, а тя е станала собственост на Медичите по-късно.
Счита се, че модел за образа на Венера е Симонета Веспучи, която вероятно е родена в Портовенере на лигурското крайбрежие. Възможно е намек за това да се съдържа в сюжета на картината. Симонета е любовница на брата на Лоренцо Великолепни, Джулиано де Медичи.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита Анадиомена). Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида (рим. Флора) който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове.
Така например библиотеката на съвременниците на художника, със сходен с неговия социален произход, братята Бенедето и Джулиано да Маяно има общо 29 книги, половината от които са на религиозна тематика, а от класическите текстове присъства само биографията на Александър Македонски и творба на Тит Ливий. Вероятно и библиотеката на Ботичели е сходна по характер. Чрез своя съсед Джорджо Антонио Веспучи обаче Ботичели е включен в интелектуалния кръг на елита на Флоренция. Възможно е да е познавал поета Анджело Полициано (1454 – 1494), който в един от своите стихове описва раждането на Венера. Друг съветник на художник би могъл да е философът Марсилио Фичино (1433 – 1499), който се опитва да обедини класическата философия с християнството.
На брега Афродита/Венера е посрещната от една от Грациите.
Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за произведение от такъв голям размер. Той добавя и малко мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Установено е също, че Ботичели нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, благодарение на което „Раждането на Венера“ се запазва добре.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Burke, Peter Culture and society in Renaissance Italy. – London, 1974.
- Ufizzi, Studi e Ricerche 4: La Nascita di Venere e l'Annunziazione del Botticelli ristaurate. – Firenze, 1987.
- Rose-Marie & Rainer Hagen What Great Paintings Say. – Taschen, 2005. – Т. 1. – С. 146 – 151. – ISBN 978-3-8228-4790-9
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Рождение Венеры Архив на оригинала от 2010-02-01 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vasari, G. The Lives of the Artists. Translated with an introduction and notes by J.C. and Peter Bondanella. Oxford: Oxford University Press (Oxford World’s Classics), 1991. ISBN 9780199537198
- ↑ Кравченко, И., „Галерея Уффици“, том.9, изд. Директ Медия,2011, стр.34
|
