Раждането на Венера (Ботичели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раждането на Венера.

Раждането на Венера
Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg
Сандро Ботичели
Година 14821486
Техника темперни бои върху платно
Размери 172,5 × 278,5 cm
Изложена Галерия Уфици, Флоренция
Раждането на Венера в Общомедия

„Раждането на Венера“ (на италиански: Nascita di Venere) е картина на италиански художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в галерия Уфици, във Флоренция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Биографът Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания“ (1550) споменава, че картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и „Пролет“ се съхраняват във вила „Кастело“ във Флоренция, принадлежаща на Козимо Медичи. Голяма част от специалистите по история на изкуството приемат, че картината е нарисувана за Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи, владеещ вила Кастело през 1486 г. Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи е брат на Лоренцо Великолепни, херцогът на Флоренция. По-късни инвентарни записи на фамилията Медичи потвърждават, че Лоренцо е притежавал „Пролет“, а еднозначно доказателство, че именно той е поръчителят на „Раждането на Венера“ досега не са открити. Има и версия, според която Ботичели е нарисувал „Раждането на Венера“ не за Лоренцо Медичи, а за един от своите знатни съвременници, а тя е станала собственост на Медичите по-късно.

Счита се, че модел за образа на Венера е Симонета Веспучи, която вероятно е родена в Портовенере на лигурийското крайбрежие. Възможно е намек за това да се съдържа в сюжета на картината. Симонета е любовница на брата на Лоренцо Великолепни, Джулио.

Венера. Фрагмент от картината

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита Анадиомена).

Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида (рим. Флора) който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове.

Така например библиотеката на съвременниците на художника, със сходен с неговия социален произход, братята Маяно (итал. Benedetto e Giuliano da Maiano) има общо 29 книги, половината от които са на религиозна тематика, а от класическите текстове присъства само биографията на Александър Македонски и творба на Тит Ливий. Вероятно и библиотеката на Ботичели е сходна по характер. Чрез своя съсед обаче, Джорджо Антонио Веспучи, Ботичели е включен в интелектуалния кръг на елита на Флоренция. Възможно е да е познавал поета Анджело Полициано (1454 – 1494), който в един от своите стихове описва раждането на Венера. Друг съветник на художник би могъл да е философа Марсилио Фичино (1433 – 1499), който се опитва да обедини класическата философия с християнството.

На брега Афродита/Венера е посрещната от една от грациите.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за произведение от такъв голям размер. Той добавя и малко мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Установено е също, че Ботичели нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, благодарение на което „Раждането на Венера“ се запазва добре.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Burke, Peter Culture and society in Renaissance Italy. – London, 1974.
  • Ufizzi, Studi e Ricerche 4: La Nascita di Venere e l'Annunziazione del Botticelli ristaurate. – Firenze, 1987.
  • Rose-Marie & Rainer Hagen What Great Paintings Say. – Taschen, 2005. – Т. 1. – С. 146 – 151. – ISBN 978-3-8228-4790-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]