Органична архитектура
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Органическата архитектура – е философско течение в архитектурата, което насърчава хармонията между местата за живеене на хората и природата и за първи път е формулирана от Луис Хенри Съливан и е намерила най-пълно въплъщение в трудовете на неговия последовател Франк Лойд Райт.
Черти на стила[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от функционализма, органическата архитектура вижда своята основна задача в създаването на сгради и съоръжения, които разкриват свойствата на естествените материали и които органически се вписват в околния ландшафт. По мнение на Райт формата на сградата трябва да произтича от специфичното ѝ предназначение и уникалните условия на средата, в която се изгражда и съществува.
В началото на 21 век се възражда интересът към органичната архитектура, което е свързано със създаването на естетиката на бионичната архитектура (био-тек), която за разлика от идеите на Райт признава възможността и значимостта на преки външни аналогии на архитектурните форми с форми от природата.
Известни архитекти[редактиране | редактиране на кода]
Едни от най-първите архитекти, работили по органичната архитектура са Антони Гауди и Луис Хенри Съливан, който е създател на формулировката „формата следва функцията“: (на английски: form follows function). Други важни представители на органичната архитектура са Франк Лойд Райт, Ханс Шарун, Хуго Херинг, Чен Куен Лий, Алвар Аалто, Фрай Ото, Сантяго Калатрава и Имре Маковец.